Стратегията на мандатоносителите „Всичко, или нищо“ е пагубна за България

Как така се случи, че в управленската Нещо-като-коалиция /НКК/ сглобките започнаха да скърцат като корпуса на платноход по време на щорм“?  При пълната липса на доверие и неотминала омраза единственият мотив за съществуването й си остава принудата и безизходицата след 5 ялови избора през няколко месеца.

Всъщност крепежните елементи на тази НКК бяха крайната необходимост от мнозинство и редовно правителство. Дотук добре, остава механизмът да заработи. А той скърца все повече и повече.

Още в началото имаше подозрения, че отношенията в тази полукоалиция не са поставени на принципна основа, и че няма разписани правила за отношенията между двете големи коалиции. А това беше особено необходимо след изтичането на „оня запис“, където стана ясно, че особено ПП искат „вся власть“ и изпълнение на основната си цел – унищожаване на ГЕРБ.

Последните дни показаха, че „реформаторските сили“ на практика искат всичко – и изпълнителната, и законодателната власт, а както личи по изказванията на някои от тях – и съдебната.

Христо Иванов казва: „Отговорното действие е да има правителство, но правителство на реформите. Призоваваме към разум и разговор.“ В същото време се оказва, че без разговори и съгласуване се назначават зам.-министри, областни управители и т.н. само от „едната страна“. Очевидно както и преди, нищо предложено от ГЕРБ не е добро и прогресивно, изобщо не трябва да бъдат допускани до изпълнителната власт под каквато и да е форма. Но така не се поддържат партньорски отношения и не се заздравява доверието.

Да проследим няколко примера. Лидерът на СДС Румен Христов съобщи по НОВА, че питал за зам.-министерско място часове след обявяването на кабинета Денков и му отговорили, че вече всичко е попълнено. Борисов дава пример със зам.-министър на спорта, но мястото било заето от научната ръководителка на министъра – автомобилен състезател. Преди има-няма седмица бившият вътрешен министър „разкова“ Кирил Петков, който директно си назначи зам.-министър на МВР собственият си охранител от НСО. По думите на Петков човекът е командвал „огромно количество хора“, според Демерджиев – десетина души.

Питам и отговор не искам: с отдельонен командир от НСО ли ще правите еврореформите в МВР и как ще помогне научната ръководителка на министъра на спорта в този процес? И обратното – зам.-министър предложен от ГЕРБ в спорта ще преобърне ли дълбоката демократична и реформаторска реформа?

И при предишното правителство имаше същите високопарни лозунги, и помните ли с кого ги осъществяваха кадрово? С министъра на културата „Наско“ и с наемника Радостин Василев. Толкова им беше управленския капацитет. Спавайки комунистическо-партийното правило: „По-добре верен, отколкото кадърен“.

Изключително странно, в прав текст нелепо е поведението на ПП, но и по-старите кучета от ДБ имат вина. Те отлично трябваше да си дадат сметка, че с опита на едно подчертано малцинство /не говорим за 105 или 110 гласа, само за 63/ не може нито да се носи този товар на промените, нито парламентът да одобрява всичко, което поискат. То е все едно да карате до морето 14-етрова яхта с тротинетка.

Точно  този смисъл да поясня: бурната реакция на ПП/ДБ по темата за избор на регулаторите остави у обществото впечатлението, че някой нещо е избрал зад гърба им. Нищо подобно – бяха гласувани само и единствено правилата, по които да се избират три институции. Сега, ако Петков/Василев смятат не само да налагат техните правила с такова малцинство, а ГЕРБ/ДПС/БСП ще им козируват е нещо средно между самочувствие и нахалство. Защото така работи парламентът и демокрацията. И честно казано взе да ми писва от опорката, че всичко, което е против тяхната воля е против реформи, демокрация, път към задкулисие и т.н.

Да вземем за пример кандидатурата за управител на БНБ, предложен от ГЕРБ. Като оставим всеизвестния факт, че по времето на Димитър Радев влязохме в ЕРМ 2 и Банковия съюз, това е една смислена и неполитическа кандидатура. Точно обратното правят от ПП – говори се, че ще предложат отново кандидатурата на Андрей Гюров – чисто политическа кандидатура, каквато по традиция не трябва да се прави. Просто не е прието, не е политически бон тон. Оставям на читателя да прецени кое е по-правилно, смислено и професионално.

Последните абзаци са предимно конкретика, но всъщност не се отделям от основната идея, че стратегията „Всичко, или нищо“ е вредна, защото може да катурне тази полу-коалиция и да ни върне в изходна позиция. Лидерите на „добрите сили“ не могат да използват останалите само като гориво в резервоара на колата, с която са тръгнали да оправят България, трябва поне един в купето. Да не говорим, че на задното стъкло на политическата им кола трябва да пише: „Внимание, млад шофьор“!