„Добрите сили“ приеха помощта на Борисов и Пеевски за съдебната реформа, но ги бойкотират на всяка крачка при влизане в Еврозоната

Примерите за подобно заглавие се трупат, но все някой ще изиграе ролята на повод. Такъв при мен се оказа поредният, но явно не и последен вот на недоверие и политическите сблъсъци около него.

Да си призная една грешна прогноза. След провала на сглобката и половината електорат, който ППДБ загубиха (между другото и ГЕРБ загубиха доста) на базата на досегашното политическо и най-вече обществено поведение си казах, че всяко чудо за три дни. Ще минат месец-два, дори половин година и тая патаклама ще отшуми и ще се забрави. Оказах се дълбоко неправ най-вече заради последвалото отчайващо поведение на „добрите сили“. Поведение на пълно и безкомпромисно отрицание, на негативизъм и речник на ръба на циничното, първосигнална непримиримост и овнешко упорство.

Всяко изказване, всяко парламентарно заседание, всяко, и най-дребното и невинно действие в парламента и правителството бяха свързвани само и единствено едно – с вездесъщия Пеевски и властта му над Борисов и ГЕРБ. За телешка радост на техния най-твърд електорат, когото преди години кръстих „политически ултраси“ и много често без връзка с главния мозък. Двамата се превърнаха в най-черните душмани, мутри, тикви, мафиоти и каквото още се сетите вкл. и драконите от „Игра на тронове“.

Не стига това, но вождовете на тази многолика коалиция направиха и невъзможното да се скарат с всичко, което посещава парламентарната зала. И като резултат всички започнаха да ги нападат. Разбира се основно с въпроса и напомнянето: „Толкова лоши и неприемливи ли бяха Борисов и Пеевски по време на сглобката?“ „Сега ли разбрахте за Пеевски и преди година не беше ли също така санкциониран по Магнитски“? И как така бяха крадци и диктатори, които дори арестувахте, после станаха добри и след това отново си станаха мурти и мафиоти?

Значи – или имаш принципи, или нямаш. Не може, унизително и порочно е „днес така, утре – иначе“. Напомням го, защото още по време на сглобката предупредих, че ако тези самодоволни и самонадеяни деца на другаря Радев са си правили сметката да използват ДПС като помощно колело, временна бензиноколонка, или пазарска торба, за да си прокарат провалената съдебна реформа, старите кучета от ДПС няма да им го простят. И точно това се случи. Но съм длъжен да припомня, че оправданието тогава беше, че се правят тежки компромиси в името на борбата против корупцията и за съдебна реформа. И – разбира се – за благото на държавата. Да напомня – основната публично изразена спойка – постигане на евроатлантическо мнозинство и отпор на проруските сили и настроения…

Сега – внимание. Изброеното дотук иде да формулира основния крайно нелицеприятен въпрос, който е пред очите ни, но може би заради това не го виждаме ясно: Ако в средата на 2023 година сте направили този свръхкомпромис с основна задача съдебната реформа при евроатлантическо мнозинство, с какво сегашните цели – приемането на еврото, европейски ценности и все по-нарастващите ни ангажименти в НАТО са по-малко важни от 2023 година? Не са ли напротив – трижди по-важни, мащабни и дългосрочни? Та всички определят влизането ни в Еврозоната като най-важното достижение на страната ни след приемането ни в ЕС! И какво точно в повече открадна Борисов за тези 2 години и колко по- „намагнитизиран“ стана Пеевски, че станаха по-черни и от дявола?

И въпросът на въпросите – ако Борисов и Пеевски влязат в конфликт и ДПС спре да подкрепя кабинета – какво правим? Ако следващият вот на недоверие мине и правителството падне – какво правим? Ако Радев излезе на терен и вземе 7-8 процента и направи алианс с Възраждане, МЕЧ,  КИЧ и Падение, какво правим? И накрая – ако Асен Василев вземе, че пак стане финансов министър – и Всевишния не знае какво правим!