Някои събития се оценяват най-добре от дистанцията на времето. Но още отсега си мисля, че тази искрена и неподправена радост, която заля медии и социални мрежи дойде като някакъв спасителен мехлем за хората. Мехлем и лек против дълбокото разделение и омраза в обществото, позагубените ориентири за добро и зло и политическото настървение, с което ни заливат.

Малкият Сашко се оказа тази обща ценност, по която хората могат да постигнат съгласие и единство.

Изведнъж се оказа, че има нещо, по което очакванията и надеждите в края на крайщата се сбъдват. И в този смисъл малкият Сашко не спаси само себе си, поне за дни той успя да спаси и обществото. Няма флашки и хартии, няма ляво-дясно, няма „ние добрите-вие лошите“ и обратното. Има поздрави и възхищение от безкористната помощ на доброволците, неподправена радост и празнуване с фойерверки.

Просто ни трябваше нещо да се случи така, че да изкара на показ и добрите страни на българите – съпричасност, себеотдаденост, безкористност и състрадание.

Е, съдбата ни го даде.

В този смисъл Сашко обедини нацията. За колко време – ще видим. Както писах по-горе, ще преценяваме от дистанцията на времето.