Как така всякакви невнятници, циници  и пациенти могат да имат достъп до национален ефир?

Първо да обоснова заглавието. Ако предизборно искате да чуете в най-гледаните публицистични предавания смислени политически позиции на основните партии, било изречени от Тома Биков, Георги Свиленски, или Христо Иванов, задължително пак там но на друга дата трябва да изтърпите хора като Венци Чикагото, Боян Расате, или някой представител на партия „Орел с ориз“. Просто ИК така повелява.

Примерът е по принцип, но и конкретиката има значение. Няма как в деня на 80-годишнината от спасяването на българските евреи в праймтайма на обществената телевизия да се леят фашизоидни истерии. Случайност, но е факт.

Сега по същество. За нелепите, смешни, обидни и дори често недопустими тези и позиции отвъд ръба на закона, излъчвани по БНТ е ставало дума поне от 2 години, откакто изборите зачестиха повече, отколкото някои бизнесмени си сменят колите. Дискутирали сме въпроса с политолози, общественици и взискателни приятели. Единодушно е мнението, че това е недопустимо. Но се случи отново. И въпросът изобщо не стои в смисъл: като не ти се гледа, има дистанционно. И най-невинната реплика в случая е – а защо БНТ ме кара да хващам дистанционното?

Стигаме до самия закон. Тъй като реакциите в социалните мрежи прегряха, генералният директор на обществената телевизия публикува пост във Фейсбук, в който обясни, че работи с материал на клиента (находчиво, въпреки, че го повтаря от преди) и че такъв е законът, по-точно Изборния кодекс в неговия чл. 189, ал.3.

Аз съм убеден, че реклами за хазарт са вредни и влияят зле на податливите ни съграждани, както съм убеден, че профанизирането до крайност на онова, което наричаме партии е убийствено вредна за демокрацията. Но и в двата случая законът го позволява.

Но дали наистина законът задължава по БНТ да се случва това, което се случва, и на което станахме свидетели в Панорама, преди това в Референдум, а на предишни избори със същите участници и със същото брутално поведение?

Ами не, не задължава. Но да тръгнем по веригата. Въпросният чл. 189, ал. 3 от Изборния кодекс гласи следното: „Българската национална телевизия и Българското национално радио отразяват обективно и справедливо проявите на кандидатите, регистрирани от партиите, коалициите и инициативните комитети, при зачитане на тяхната равнопоставеност и значимост въз основа на правила, приети от Централната избирателна комисия.“

Дотук е ясно, а и не може да бъде другояче – един закон не може да конкретизира какво да прави една медия и в кои рубрики да изпълнява неговата воля. Стигаме до тънкия момент – дали пък някое решение на ЦИК не ги задължава, въпреки очевидната му недопустимост. Очаквания  отговор е не, няма. Според зам.-председателят на ЦИК Цветозар Томов, цитирам: „Решенията на ЦИК по този въпрос са за одобряване на споразуменията между участниците в изборите, БНТ и БНР. Те са 1717-НС и 1718-НС. От тях, обаче, няма да научите нищо, защото самите споразумения не се публикуват.“

Значи и ЦИК не задължава БНТ да кипри идиоти в праймтайма на публицистичните флагмани на обществената телевизия. Какво остава? Остава да видим какво има в тези споразумения, които не се били публикували.

Извинявайте, ръководство на БНР и БНТ, ако тези споразумения са достъпни за МИР, ДАР, ПОР, или кой ли не щеш – трябва да са достъпни и за обществото, публикувайте ги. Лично помолих Кошлуков за това. Те не са класифицирана информация, нито конфиденциални договори между страните.

Аз обаче имам едно цинично, но допустимо обяснение за тези споразумения. И то е, че големите партии са съгласни три поредни панорами да слушаме безумия, за да могат на финала да изпъкнат с ораторство и позиции.

Това е само хипотеза, но тук трябва да бръкнем не в кухнята, а в долапа. А там е и тъмно, и влажно.

Тук идваме до един съществен въпрос от предизборната палитра. А той е за полезния дебат по същество, който  трябва да организират националните телевизии. И затъваме в безумните шаблони как в 25-ти МИР Бойко щял да се „сбори“ с Ицо Харазра, или щял да влезе в „челен сблъсък“ с Корнелия Нинова. Първо, Боже, опази и второ, жалко за Хазарта.

Та казвам, че има десетки възможности основните политически сили да изразят своите позиции и без финалната Панорама, или Референдум, които на практика оправдава присъствието на политид@отите от предишните три.

Та това е разликата между Тома Биков и Венци Чикатого. Първият предполагам, ще има още десетки участия в Панорама, вторият надявам се повече да не стъпи в БНТ.

За останалото има си гендир и управителен съвет на БНТ. Приемам критики.