Евгени Петров

Как така само допреди месеци беше недопустимо „реформаторските сили“ да седнат на една маса с техни колеги в парламента, а сега вече разработват общи проекти?

Научих от телевизора, че когато в парламента се водят важни за обществото въпроси с хора като Делян Пеевски, това само по себе си не било форма на изпиране, а политически разговор между легитимно избрани от гражданите депутати и това е демократичната легитимност.

Същото си го мисля от 2021 година, когато след многомесечни протести ГЕРБ легитимно спечели изборите и след това съвсем „демократично“ бяха обявени за токсични, трябваше да бъдат изчегъртани от политиката и в духа на най-добрите парламентарни традиции бяха изхвърлени от всички парламентарни комисии, а дори да се говори с тях беше смятано за предателство към демокрацията.

Само преди няколко месеца в 48-ия парламент лидерите на ПП и ДБ смятаха за недопустимо изобщо да говорят с лидера на отново победилата политическа коалиция и дори да дишат един и същи въздух в него. Паметливите помнят как в търсене на компромис от тази омраза беше създаден и преговорен екип Плевнелиев-Паси и помнят с каква ирония и насмешки бяха посрещнати техните усилия.

И всичко това го сътвориха точно тези мажоритарни собственици на демокрацията и под знамето на демокрацията, които сега говорят за напълно допустима политическа легитимност с мутрите, мафията и обръчите от фирми в парламента. Очевидно за тях същата тази демокрация се оказа стока с двойна употреба и се ползва в зависимост от конюнктурните политически цели и за оправдание на промененото си на 180 градуса политическо поведение.

Цяла партия се създаде на основата не на политически платформа и цели, а на отрицанието и омразата и по скромното ми мнение предизвика с недемократични средства най-дългата и вредна политическа криза в България от началото на прехода.

Така се похарчиха стотици милиони за избори, а държавата ни затъна и изостана, вместо да се развива и догонва останалите докато политическите новобранци се учеха на  простите истини и понятия като легитимност и демократичност.

За масовата демократична подкрепа при избора на президента Радев изобщо не отварям дума. Добре е поне, че осъзнаха, че по-малкото зло е всъщност по-голямото.

Но нашите демократи са като армията, която никога не отстъпвала. Просто изпълнявала командата „кръгом“ и пак продължавала напред.

Аз разбирам, че на избирателите все пак трябва да се даде някакво обяснение, но и в двуличието трябва да има приличие.