Некои гневни съображения около последните публични изяви на депутати и партийни лидери

Евгени Петров

Странни метастази предизвиква работата на едно най-после редовно правителство. Една от тях е видимото нарастване на озлоблението, омразата и агресията в говоренето, а нерядко и в поведението на родните ни политици, най-вече от опозицията.

Към тях задължително трябва да добавя и откровените, съзнателни лъжи, придружени често пъти с крещяща некомпетентност и непознаване на основни принципи на Конституцията и държавното управление. Но всички те се кълнат от сутрин до вечер, че работят в името на хората.

Преди ден в социалните мрежи отбелязах бруталния тон на инак интелигентния тон на Ивайло Мирчев в ефир за Пеевски и Борисов, кой кого хванал за едно място, пък ко го боляло и т.н. Умно и красиво, признавам.

Днес Кирил Петков по БНР ме втрещи със стратегическото си, дъбочинно и ясно мислене: „До конвергентния доклад няма да подкрепяме нито вотове на недоверие, нито правителството.“ Ама кратко и ясно. Цитатът всъщност е заглавие на общественото радио, за да няма обвинения в пристрастия.

ОК, а след доклада и още преди официално да сме сменили валутата, почвате да клатите мнозинството ли? Тоест, не ви стигнаха 4 години, за да проумеете, че тази държава буксува и затъва в калта заради липсата на именно стабилност, редовни правителства и президентски служебни кабинети с нулев хоризонт на развитие и приоритети?! И да те питам бе, Кириле, ако правителството падне, вие с кого ще направите друго, а?

Продължаваме нататък – от ефира за пореден път се лее Костя, който освен, че е добър оратор, вече се опиянява от собствените си монолози, което просто преминава в логорея.  Тук ще бъда кратък – защо, по дяволите, спряхте Первий канал на руската телевизия, като и на 50% нямат това въздействие върху русофилите, носталгиците и обикновените идиоти, отколкото самият Костя. Та ние си имаме блестяща и ефективна пропаганда тук, под носа си и на всичкото отгоре и плащаме с нашите данъци – било в обществените медии, било като заплати и екстри в парламента.

Изведнъж в ефир се явява един бивш експерт и настоящ депутат от МЕЧ и цялата му злоба, хейт и закани, очевидно таени дълго време в справедливата му душа, се изсипват към драгия слушатели и читател. Министърът на енергетиката разбирал от материята колкото свиня от кладенчова вода, всички са мафия, клика и бегом в затвора. И култовият бай Ставри беше споменат.  Ех, ребята… Вие от всичко разбирате и сте събирателен образ на българина на 3 ракии, който, ако му дадат власт ще оправи държавата за има-няма 24 часа. Но първо футболът де…

Ето я и тая прелетна птица от партия в партия Виолета Комитова каканиже и пита – кой определял дневния ред в парламента. И продължава: „Г-жа Киселова дали има отношение към дневния ред, или каквото и кажат нейните подопечни партии? Ами тя трябва да налага приоритети. Докато не приключим законите по ПВУ няма нужда да гледаме всички регулатори“.

Не бе, душо политнеадекватна, дневният ред за седмицата се определя на председателски съвет, после, ако има промени – според изискванията на правилника. Киселова не може да диктува дневния ред на парламента. Ако беше така, председателят на НС се превръща в човека партия-победителка. Но защо се чудя, половината депутати са чели само преамбюла на конституцията, а някои знаят само заглавието.

Защо тогава ви изненадва избухването на бившия министър на МРРБ Николай Нанков във ФБ: „Чета какви небивалици е наговорила в национален ефир бившата регионална министърка на “Промяната след 2021” Виолета Комитова. Лъжа до лъжа, манипулация до манипулация, жлъч и лицемерие.“

Та, ако мислите, че тонът ми в тази дописка е малко остър – не сте прави. Напротив, чудя се колко съм сдържан на фона на някои политмалоумия.

Да завърша с една болезнена истина.  В парламентите от доброто старо време също имаше спорове, скандали, нападки, обиди и откровени лъжи. Помня как по едно време Борисов молеше Станишев да не му пуска накуп изказвания от трибуната на Устатото трио: Корнелия, Мая и Татяна Дончева. Но такава гаменщина, съчетана с такова равнище на интелектуална безмозъчност не е бивало.