Евгени Петров

Масата на обществената нетърпимост и кризите в държавата  катерят своя връх. Предстоя опити за съставяне на правителство. Назряло е времето за трудни, болезнени, компромисни, но необходими решения.

Не разчитам повечето от приятелите ми в социалните мрежи да помнят, но аз защитавам една теза още от времето на Реформаторския блок. А тя е за дясна коалиция между градската десница и ГЕРБ. Независимо как се казва през годините – Синя коалиция /която подкрепяше ГЕРБ и Борисов като кабинет на малцинството и беше именно коректив/, после РБ, също в коалиция с ГЕРБ, а сега „Демократична България“.  На същите позиции съм и сега. И това няма нищо общо с видимото ухажване на ДБ от страна на ГЕРБ в последно време, както и с моята политическа ориентация.

Вместо това, още от времето на РБ техните лидери разбираха коректива като публично и демонстративно критикарстване и закани до степен „Ще извиваме ръце“. Но като малък коалиционен партньор през 2014-2016 година получиха несъразмерно като брой министерски кресла и право да провеждат свои политики.  И Борисов беше добър. За Христо Иванов беше „шефе“, а с Радан Кънев бяха в топла връзка. Да не забравяме онова условие „шест на пет“ за прокурорската квота. По-нелеп и безсмислен начин да развалиш една работеща коалиция не бях чувал.

Така стигаме до безспорната истина, че ДБ дължи съществуването си на омразата и противопоставянето на политическия опонент – ГЕРБ. А защо те, а не БСП – никой не знае. Защото сегашната сглобка от малки партии, наречено ДБ вместо ясно да заяви политическо лице и идеологическа основа изгради по твърденията на собствените си лидери първостепенна политическа цел демонтажа на корумпирания модел на ГЕРБ. Ами това не може да бъде нито идеология, нито политическа платформа.

Затова и стоите на едно място – въртите се между 6 и 8 % одобрение вече 13 години. С различна  амплитуда – от 160 до 300 000 в зависимост от това кой е на политическия терен. В този смисъл не ви ли омръзна който случайник влезе в политиката да ви изпреварва като спрял трактор? То не бе Бареков, ИТН, Възраждане и „Продължаваме промяната“.

Разберете, ПП е хартиено корабче. Но вие се лепнахте за него не толкова защото отговаря на политическата ви ориентация /доколкото я имате/, а за да търсите съмишленици по основната ви партийна повеля: „Всички срещу ГЕРБ“.

Това хартиено корабче, този бумажный солдат, тръгнал с комсомолски плам и революционен устрем  да оправя държавата най-вероятно скоро ще подгизне и ще потъне. ПП бяха избрани на крилете на емоцията за нещо ново и спасително точно толкова сериозно и разумно, колкото и ИТН, когато станаха първа политическа сила. И те точно като ИТН са популистка и несистемна партия. И те като ИТН изгубиха следващите избори и може би на по-следващите като ИТН ще се спихнат съвсем.

Разбирам, сега е трудно, почти невъзможно да се подкрепи ГЕРБ. Защото образно казано ползвахте кредита от враждебното си отношение към тях за да поддържахте един относително стабилен електорат. Е, рано или късно кредитите се връщат. Но е трудно, защото най-твърдите ви членове и симпатизанти са опрели дулото в слепоочието на ръководството. И няма мърдане.

Но трябва да анализирате и факта, че при всичките протести, повсеместното изчегъртване и внушенията за мафия, мутри и крадци, все пак ГЕРБ са първа политическа сила, след като избирателите имаха прекрасния повод да ви подкрепят.

И запомнете, за Бога – крайностите в политиката раждат крайности в електората. Във футбола им казват „ултраси“.

И тъй като наистина ДБ държи ключа за съставяне на правителство, каквото искат не само 70% от българите, но безусловно го налагат и кризите, в които се намираме, съответните им ръководни органи да решат как да използват този ключ.

Познавам лично лидерите им и зная, че поне са информирани хора. В петък в бтв една от най-опитните ни социоложки и определено симпатизант на т.нар. дясно Боряна Димитрова в прав текст ви заяви, че с отказа си да подкрепят проф. Николай Габровски едни партии проявяват тоталитарно мислене от нашето минало. „Аз не споделям този революционен болшевишки плам , че личността няма значение,“ твърди Димитрова.

Тук логически стигаме до поведението на ГЕРБ и компромисите в търсене на изход от Кризата /с главно К, защото са няколко и все критични/. В търсене на изход от водещата партия направиха редица  отстъпки. Венецът обаче е в номинацията на проф. Габровски за премиер и правото му да избере експерти за министри. А черешката на тортата е ангажимента на известния ни неврохирург, изказана публично по въпроса за съдебната реформа и главния прокурор. Цитирам дословно: “ Аз лично се ангажирам с това да се търси конституционно мнозинство, за да се създадат механизми за контрол над главния прокурор. Аз ще бъда гарантът за това.“

Излишно е да напомням, че колкото и това да е негова лична позиция, без подкрепата на ГЕРБ в пленарна зала няма как да стане. Което означава, че Борисов е дал зелена светлина на обещанието.

Това изцяло удовлетворява изискването на ДБ за съдебна реформа и контрол върху главния прокурор, с която лягат и става и комай е единствената им политическа теза като аргумент против ГЕРБ. Тогава?

Реално погледнато след този поет ангажимент от ДБ вече нямат никакви аргументи да не подкрепят едно експертно правителство без политически фигури и оглавен от една гражданска авторитетна кандидатура. В около 12-годишното си управление /да не забравяме и кабинета Орешарски и служебните правителства/ партията на Борисов безусловно са правили или  неизбежни, и/или съзнателни грешки и дори шарлатании. Всяка партия, в цяла обединена Европа вероятно има подобни прегрешения. Въпросът е, че опозицията в лицето на БСП и ДБ докараха тези проблеми до истерия, до кресчендо, до абсурда, от който връщането в реалността е Сизифов труд.

И не, не е заслуга на ГЕРБ, че в момента при старта на Народното събрание парламентът има 7% доверие в гражданите, по данни на „Алфа рисърч“.  Заслугата е на три безумни парламента и на омразата между партиите. Това е под санитарния минимум за функционирането на институциите в България и е начало на разпад на държавността. Подобни стойности бяха отчитани само при управлението на БСП/ДПС.

Вместо обобщение: ДБ вече няма нито един пункт, по който програмите и приоритетите им с ГЕРБ да се различават. Обратното, поне доколкото съм запознат, икономистите на ДБ са против бюджетната философия на Кирил Петков и компания. А бюджетът е концентриран израз на политиките.

Ето затова ДБ трябва да реши какво да прави с ключа, който държи: или да отвори вратата към мнозинство и правителство за стабилността на България, или да отиваме към нови избори и през март да се окажем пред същата дилема, но няколко изгубени месеци по-късно.

В заключение: реално погледнато ДБ регистрира победа. Не е малко да накараш ГЕРБ да е готов на съдебна реформа и контрол над главния прокурор. Сега въпросът е дали искат да са на масата, или в менюто. Защото е всеизвестно, че за да реализираш важните си политики, трябва да си в управлението, а не в опозиция.

Помислете още веднъж. Защото, както казва Божанката, това ще остане в архивите и в стенограмите и ще се помни.