ГЕРБ излязоха от изолацията и се превърнаха в незаобиколим политически фактор

Евгени Петров

След безпрецедентно дълго продължила среща с президента при връчване на мандата на „Продължаваме промяната“ /ПП/, от партията сърбаха политически сили за разговор по „метода на отзовалите се“ и вместо да трупат съмишленици, получиха отказ за подкрепа и от БСП.

Сега повечето политически анализатори, да не говорим за действащите политици, се питат нужна ли беше тази безсмислена операция с предизвестен край?

Ами да, от гледна точка на повърхностно-ураджийското разбиране на политиката. При почти консенсусни политически нагласи в обществото, че партиите са длъжни да се разберат и да съставят правителство и при формалното декларативно съгласие на самите партии това беше задължително. Нещо повече, от ПП силно разчитат, че а/ биха „блеснали“ след неуспеха на ГЕРБ, и б/биха поставили партията на Борисов в положението да отказва подкрепа, т.е. не зачита народната воля.

И в двата случая тактиката им е неизпълнима именно защото те първи отказаха подкрепа на спечелилите изборите. При това отказаха да подкрепят едно напълно приемливо експертно правителство с изключително авторитетен и неопетнен кандидат-премиер.

Ако лидерите и техните сподвижници от „Промяната“ имаха политически опит и усет колкото синапено зърно щяха да са наясно, че след показните жестове на диалогичност от ГЕРБ и особено проектокабинета, който отхвърлиха пренебрежително, за ПП няма абсолютно никаква надежда да бъдат подкрепени.

Да, ГЕРБ търси начин да излезе от изолацията след април 2021 година, но и в опозиция и сега без ясно мнозинство и управление видимо увеличава присъствието и авторитета си до степен на незаобиколим фактор. В този смисъл от ПП трябваше да се съобразяват с реалностите, а не с политическите си заклинания и омраза. В това отношение ДБ са поне на две стъпала на политическа грамотност нагоре. Но и стълбата е висока.

Къде всъщност от ПП сбъркаха в случая основно, да не кажа екзистенциално? Проблемът им е освен, че са по хашлашки самоуверени и точно толкова политически грамотни е, че сбъркаха подхода. Те повториха фундаменталната грешка от договарянето в мола, където всички за по-лесно приеха принципа да се определи онова, което ги обединява и да забравят /заметат под килима/ онова, което ги разделя.

Сега с разпространената декларация се изтъкаха 4 основни приоритета, по които /би трябвало да/ има пълно съгласие. И това е така – никой не би отхвърлил иновативната икономика с по-висока добавена стойност, съдебните реформи или намаляване на неравенствата. Те не осъзнаха, че това е само едната страна на монетата, а другата, също така съществена, са различията. И когато те не са решени, не е решена точно половината от работата.

Точно заради тези различия БСП се яви на разговори и в прав текст отказа да подкрепи проектодокумента. А най-малката политическа сила, както досега в познатия си  стил, отговори хлъзгаво и неангажиращо. А дяволът наистина е в конкретиката – в пътят към Еврозоната, отношението към Русия /БСП и досега твърди, че е приятелска страна/, оръжието за Украйна, инфлацията и социалния пакет.

В тази връзка трябва да припомня едно сякаш останало незабелязано, но принципно изказване на Радан Кънев, който определи БСП като по-токсичната партия от ГЕРБ и за първи път призна, че партията на Борисов не е най-голямото политическо зло. И че БСП вече е неприемлив партньор под каквато и да е форма.

Така в общата политическа картина ПП вместо да повтори „успеха“ си от съставяне на първото правителство, което се оказа хилаво и нежизнено, сега изобщо няма да успеят дори с кабинет на малцинството. И хората о т.нар. „мек електорат“ ще се питат какво му беше на кабинета „Габровски“ пред номенклатурния Денков, ако трябваше искрено да се търси съгласие.

И още нещо – с каква надежда, или по-скоро арогантно самочувствие тръгваш да търсиш подкрепа точно от партията, чието унищожение е твоя първостепенна задача и цел на съществуването ти като политически субект? Важи както за ДБ, така и за ПП. При това положение вторият мандат се очаква да получи при гласуването в пленарна зала между 73 и 85 гласа, срещу 113 „за“ правителството на Габровски.

Ето защо този опит на ПП да обедини парламентарните сили е кьорфишек, на който очевидно няма да се вържат препатилите и опитни политически сили, наречени още „статукво“. И изведнъж ще се окаже, че не ГЕРБ са в изолация, както победоносно твърдеше кохортата на промените, а точно обратното – носителите на втория мандат от ПП и техния беквокал от ДБ.

Но какво ни чака – третият мандат. Тук съм запазил шепичка надежда, защото политиците отлично разбират, че чашата на търпението на обществото е на косъм да прелее и тогава за всички ще стане страшно.

Едно правителство   с мандата на ДБ, но с неутрален премиер тип „Габровски“ и при доминиращата роля на ГЕРБ като първа политическа сила е напълно осъществим вариант.

Ако не – избори до дупка, които ще ви докарат до същия вариант, само че с 3 месеца по-късно и 60 милиона по-малко. И с продължаващо нарастване на ролята и значението както на ГЕРБ, така и на ДПС.

И да ви кажа, че който копае дупката, накрая сам пада в нея.