Как така 32 години след 10 ноември още има спорове за мястото на паметника на съветската армия?

Защитавам тезата, че преместването на паметника не толкова разделя обществото, колкото показва едно статукво в позициите по оста русофили-демократи, което се проявява през годините в десетки други случаи и по десетки други поводи. Този е един от тях. И ако в конкретния случай поражда напрежение, това само показва, че колкото по-бързо се приключи с това тлеещо огнище на разделение, толкова по-добре за обществото.

Да обясня защо. Слушайки дебатите разбирам, че отново сме изправени пред близо 30-годишната опасност от размиване на проблема и отлагане на процеса около премахването на паметника на Съветската армия (ПСА), известен още и като МОЧА. Защото отново се започна с едно вайкане и омотаване в юридически процедури, с едни тълкувания дали монументът не изразявал признателност към армията-победила фашизма (по-правилно е националсоциализма), пък дали сме били окупирани, или освободени, какво ще каже областният управител и правителството (т.е. какво ще каже Радев), ама да направим допитване до народа. И разбира се култовото „сега не му е времето…“ Според Гълъб Донев – да го обсъждаме след изборите.

Обаче от 1993 година, когато е взето първото решение за премахването на паметника досега все не му е времето. И винаги има все някакви избори. Тези са петите за 2 години. А преди това когато и да беше станало, все щеше да е няколко месеца преди някакви избори. И винаги през годините са се намирали всякакви формални поводи премахването на паметника да не се случи. Освен носталгично настроените предимно възрастни хора, заобикаля се всъщност истинската причина – дългогодишната ни енергийна (и не само) зависимост от Русия и всесилното руско посолство. Сега нямаме тези зависимости и съответно оправдания.

Признавам, че войната на Русия в Украйна ускори, катализира процеса за махането на ПСА. Но нима Русия не ни обяви за „вражеска държава“? И нима ни трябва такъв политически наркотик, за да добием смелост да премахнем този символ на комунистическата признателност? Въпросът е реторичен.

Уважаеми политици. Трябва да имате малко повече мъжество и казано на жаргон – по-здрави топки. Не може непрекъснато да искате да управлявате, защитавайки определени ценности и в същото време да не смеете да ги защитавате, за да можете да управлявате… С някои уж непопулярни действия както се губи, така и се печели електорат. Като гледам протестите пред ПСА с развети съветски знамена на хора предимно от третата възраст, най-заклетите носталгици, жалеещи по тоталитарната система не мисля, че ще ги загубите, те и без това не иха гласували за вас. Но бихте спечелили колебаещи се гласоподаватели, разочаровани от вашата нерешителност и конформизъм.

Сега мнозинството в СОС е решило с голямо мнозинство какво трябва да се случи с паметника в Княжевската градина. Нещо повече, на предстоящите местни избори се очертава още по-категорично присъствие на „Анти ПСА“ коалиция с участието на ПП в изборите. БСП, основният защитник на монумента на национално ниво имат между 6.5 и 7.5 процента. Прибавете и „Възраждане“. Извън всякакво съмнение е, какво мисли мнозинството от хората, изпратили техни представители в метната и централната власт.

Ще ви го кажа с конкретен пример – ако сега и политици и общинари и ние всички като софиянци не направим необходимото този паметник да бъде демонтиран, замотаем го в процедури и го отложим за „по-добри времена“, онзи достоен, според мен човек, който хвана един чук и разби плочата на паметника ще остане сам да ни мие срама. И ще загубите гласа му. Както и много други.