Евгени Петров

Как така хем можеш да си победител на изборите, хем това да няма значение? Може при практическият паритет на основните политически групи и никаква отстъпчивост, компромиси и диалог. И как я докарахме до там, че стържем дъното и във вътрешно- и във външнополитически план и в същото време има почти пълно равенство между основните опоненти? Не е ли време да изберем страна?

Питането ми е по повод последното електорално изследване на Тренд:

Независимо от допустимата грешка от около 2.5% от няколко поредни изследвания се вижда, че ПП/ДБ имат минимална преднина. Да, винаги е възможно в тези граници една, или друга агенция да „удари едно рамо“ на някоя от партиите/коалициите и особено при очерталия се паритет при водещите политически сили това придобива по-голяма тежест. Но резултатът е горе-долу същият.

По-важното е друго – разликата в целите на двата политически блока за изборите след обединението на „добрите сили“. При ГЕРБ целта е въпреки обединението на „прогресивните“ сили е да бъдат първа политическа сила след 2 април. Това ги устройва.

Що се отнася до коалицията на коалициите ПП/ДБ, те се обединиха не просто, за да победят ГЕРБ. Като сбор те и на предишните избори имаха повече от партията на Борисов. Обявената от самите тях цел е да получат мнозинство от 121 гласа, за да съставят правителство самостоятелно и да си изпълняват програмата без да разчитат на коалиции, защото знаят, че няма с кого. В този смисъл беше и обявената от тях стратегия за отваряне на ветрилото към всякакви национални и местни обединения, движения, сдружения, платформи и т.н.

В този смисъл почти пълният паритет, който вече няколко агенции сочат съвсем не е в полза на ПП/ДБ, въпреки че непонятно за мен докарва симпатизантите им до възторг.
Нищо радостно няма в перспективата лятос отново да харчим 60-70 милиона за избори.
Що се отнася до симпатизантите на ГЕРБ – вместо да атакувате агенциите в социалните режи, трябва да се мобилизирате, защото едно предишно изследване, ако си спомняте на „Маркет линк“, сочеше сериозни резерви в този план.

А за самата кампания на ГЕРБ – пълните зали при срещите с Борисов безспорно влияят мотивиращо и внушително, спор няма. Но това е твърдият електорат, този, който вече е спечелен за тях. ГЕРБ от години не мърда от тези 24-26% и дотук това беше не добре, а отлично с оглед близо тригодишното масово чегъртане. Ако искат да спечелят им трябва гласове от периферията.

Според известен социолог, с когото разговарях, „таванът“ на ГЕРБ е около 30%. Само два да прибавят към сегашните си резултати, печелят изборите.

Но който и да излезе победител, Гордиевият възел си остава. А както е известно, той не се развързва, а разсича. В този смисъл и наблюденията, и усещането ми е, че в тази безпътица избирателите биха приели повече „твърдата ръка“, която най-после да започне да прави нещо пред поредния месия, на когото гласуваме доверие. И под „твърда ръка“ съвсем не разбирам някакъв едноличен или диктаторски режим /имаме си Радев/, а най-вече решителни действия по излизане от кризите и безпътицата. Иначе казано – търси се лидер и визионер. Съвсем не случайно например, болшинството от гласувалите на сайта на БНТ мъдро се обявиха за затягане на харчовете /да, не е представително, но показателно/, иначе отиваме в дупката. Или ще се движи по мрачния сценарий на финансовата министърка Росица Велкова.

До изборът не остава много време.