За „добрите сили“ победата в столицата на местния вот изглежда като нарисувана, но да не стане като с парламентарните избори, когато шампанското остана неотворено

Почти не остана нещо неизказано в публичното пространство като аргументи за и против издигането на Васил Терзиев за кандидат-кмет на София. Именно „почти“, доколкото всяка от страните дава превес на своите примери и мотиви, а някои гледни точки все още не са изказани.

А основният въпрос е: „Трябваше ли да издигат точно него и какви свръхпреимущества трябва да притежава, за да компенсира реакцията от крещящо-неприемливата биография на роднините му.

Ще започна с един цитат на колегата Диана Иванова в „Свободна Европа“: „Демократичната общност е разделена на две. Едва огромна част с омерзение се пита, докога ще се занимаваме с това ДС, защо децата трябва да се държат отговорни за миналото на родителите си? Друга част категорично и пак с омерзение заявява – това не е моят кандидат, не искам да ме управляват повече децата на Държавна сигурност!“

Това не е нито нова, нито оригинална формулировка. Но е важна, защото ясно дефинира проблема, който някои упорито не искат да схванат.

В демократична България никой не оспорва факта, че децата е отговарят за миналото на родителите си. И ето защо – Терзиев е преуспял бизнесмен. Никой и по никакъв начин не го е питал за миналото му, за неговото родословие, за ДС и т.н. и т.н.

Онова обаче, което не отризат и феновете му е, че децата на номенклатурата бяха по-равни от равните и че е имал предимство на базата на кастовото номенклатурно разделение у нас. Те се развиваха в условия, които другите нямаха и Васил Терзиев безспорно и безусловно е едно от тези деца.

Ще цитирам изречение от портрета му  „24 часа“: „Учи първи клас в столичното 118-о училище, но живее и в САЩ, където баща му работи за няколко години. Много любезно и тактично казано „работи“, баща му Александър Терзиев е работил в Първо главно управление на ДС. Първо главно е външното разузнаване, а ако мислите, че в САШ е разнасял пици – лъжете се. В края на 80-те години ние, простосмъртните си мечтаехме само за изходна виза примерно до Гърция…

И въпреки това държавата след 1989 година не е ограничавала по никакъв начин бизнесмена Васил Терзиев да се развива. Та за Бога, въпреки репресивните позиции на цял грозд негови роднини, той е на корицата на българския „Форбс“, наричан е „ангел“ и е хвален в медиите. Дотук никой не се е занимавал с миналото на роднините му и не е пренасял този факт върху способностите му.

Точно тук идваме  до втората част на цитата в началото – където съвсем не малка част от демократичната общност казва: „не искам да ме управляват повече децата на Държавна сигурност“.

Ето ви фундаменталната разлика, която създава проблема: едно е да си син и внук на генерали и полковници от ДС и да си въртиш частни бизнес – както отбелязах по-горе – никой не те закача, дори ти отдава значимото за успеха и съвсем друго е да те оценяват като кандидат за много висока обществена управленска длъжност. Това е съвсем друга територия, колкото вече включва и изискване на обществото към теб и миналото на родителите ти.

Ще го формулирам по-ясно така: бизнесменът не търси одобрението на някакво обществено мнозинство, за да започне своята делова работа и не се явява на избори, докато при публичните обществени отношения е точно обратното. И ако при провал собственикът на една фирма носи лична отговорност и личната загуба е за негова сметка, при провал на една обществена институция /примерно Столична община/ страдат избирателите и жителите на общината, т.е. обществото.

Смесването на двете и като възможности, и като отговорности е дълбоко погрешно, а прескачането от едната система в другата – често пъти рисковано.

Всъщност знаете ли какво на практика ни предлагат мажоритарните собственици на демокрацията, борците за Европейска България срещу лустрацията“?  Предлагат ни едно дете на номенклатурата с успешен бизнес, постигнат и заради факта, че е бил с няколко гърди по-равен от равните. Ами ние години наред говорим с възмущение за преуспелите деца на номенклатурата, разпределили си бизнеса на комунистическата държава, или расли, учили на Запад и върнали се у нас да умножават „червените пари“.

И още нещо – безспорно вярно е твърдението, че са важни първите седем години. В този смисъл, когато около теб цялата ти рода – дядовци, чичо и баща от висшите ешелони на ДС и комунистическата върхушка те възпитават в ценностите и добродетелите на тоталитарния строй, на вярност към непогрешимата партия и омраза към антихуманния прогнил капитализъм, не можеш, няма как да не приемеш същите ценности и идеали, или /пиша го с голям компромис/ да не си повлиян силно от тях.

Ще подкрепя горното с един пасаж от коментар на Иван Стамболов-Сула. „Той / Васил Терзиев, б.а./ има самочувствието на червен аристократ, който е роден, за да управлява този народ и тази държава. Като мнозина други като него живее с мисълта, че е специално подготвен да поеме властта от ДС предците си. И сега някаква тъпа демокрация се опитва да пречи на естествения ред на нещата, на династичното унаследяване!“.

Важно е да се каже: кметският пост на София е изключително важен, престижен и отговорен. За тези, които не знаят, кметът на столицата по неписаните протоколни правила е четвъртият човек в държавата след президента, председателя на НС и премиера. Дори и вицепремиерите не са токова съществени.

В този  смисъл кандидат-кметът на София трябва да бъде и определено политик и достатъчно разпознаваем и признат за своите съграждани. Непонятно защо ПР-ите на Терзиев изтъкват като негово предимство, че няма грам опит в политиката. Обратното – недостатък е. Да не говорим, че Синя София много, много трудно ще преглътне биографията на Васил Терзиев. Особено, когато е поредното трудно преглъщане след коалицията с ГЕРБ и конституцията с Пеевски.

Заради всичко изброено по-горе твърдя, че изборът на градските либерали за кмет на София е грешен. Освен това е и рискован – ако Терзиев загуби, в личен план ще го преживее, но имиджовата загуба в партиен план ще бъде тежка. Ако обективно оценим преимуществата и недостатъците на кандидата за поста те са 50:50. А само допреди дни и на базата на резултатите от парламентарния вот, това сякаш беше най-сигурната победа на либералния вектор, както научно се изразява д-р Доган.

В заключение: съвестните и истински планинари знаят, че „твоята раница е твоето кошче за боклук“. Та в този смисъл не бих си дал за управление и празната ми раница от Мальовица на хора, между които тече следният диалог за бъдещето на София: Кирил Петков: „Говорихме с Васко Терзиев, да го питам. Викам: „Пич, ти си кандидат за кмет, какво мислиш по тая стратегия (…) И специално му се обадихме и вика: „Аз бих взел сделката“.