Партията на Кирил и Асен трябва да знае кога да спре с претенциите и да осъзнае, че отказ от  коалиция с ГЕРБ води държавата към нови избори и обслужва единствено Радев

Тяснопартийната битка в момента е кой да излезе виновен, ако отново трябва да ходим до урните.

Дълго трябва да размишлявам що за бравурен оптимизъм ни заля след избора на Наталия Киселова за председател на НС. Резилът от политическата инфантилност и партизанщина си остава за самите политици, за самите нас – с кой акъл ги пращаме там.

Самият факт, че с нейния избор парламентът „се отпушил“ не е от особено значение, защото от 2021 година все имаме председател и пак правим избори след избори. В този смисъл оптимизмът, че ще има разумно и авторитетно правителство  е горе-долу на нивото на домашните ми чехли. Ето защо.

Целият проблем е събран във факта, че втората политическа сила след поредица от аматьорски грешки през годините сама си заложи своеобразен курт-капан и изпадна в политически цуг-цванг, при който нямат полезен ход, а трябва да избират най-малко грешния. За беля този избор е съчетан с рядко срещана смес от властолюбие, горделивост, партиен плам и комсомолска неопитност. И всичко това опаковано в кашон от митомания. Това е стара болест на българския неолиберализъм –

да допускаш твоето мнение и позиции за единствено правилни

до равнище на твърдолинеен комунист на партийно събрание.

Повечето от читателите го знаят, но да го обобщим. След провала на „сглобката“, когато ППДБ загубиха половината от гласовете си,  от коалицията обявиха, че са си научили урока, който общо взето беше урок за първолаци – всяко взаимодействие с ГЕРБ е пагубно за тях. Проблемът е, че след като периферията и част от феновете ги напуснаха, остана им твърдият електорат, т.нар. ултраси, които не искат и насън да чуят за Борисов, а Киро-Асеновата чета от страх да не загуби и част от тях, просто е задължена да ги слуша. С едно изречение – лидерите им са в плен на най-радикалната и реваншистка част от ляволибералния сектор. Между  другото, немалко от техните поддръжници не са умни и красиви демократи, а просто мразят ГЕРБ и Борисов и на избори се лепят до този, който най-силно и цветисто кълне и се заканва да изчегърта дългогодишните управляващи.

Ето защо, специално от ПП дори не искат да седнат на най-обикновени,

първоначални и неангажиращи разговори с ГЕРБ,

защото само това действие би изправило на нокти половината останали избиратели на коалицията. А това е недопустимо по простата причина, че вероятността от нови избори е твърде голяма.

Затова е съчинена тая пуста декларация с много точки. Нейната задача е да покаже на ултрасите, че са си научили урока, че никога повече с ГЕРБ, че са принципни, последователни и т.н. И каквото и да приказва Борисов, че няма добро ДПС, колкото и да уверява, че няма да работи ни с едното, ни с другото, колкото и пъти да се отрече от „сатаната“ и да се бори с корупцията, ефект няма. Но тази декларация далеч не се изчерпва с отричането от Пеевски. Тя съдържа още доста точки под формата на ултиматуми, свързани с приемането на закони, попълване на регулатори и т.н. Тоест – втората политическа сила се изживява като първа и то с абсолютно мнозинство. На практика те се опитват да реализират дълбоко погрешното клише, че „ние ще подкрепим този, който изпълнява нашата програма.“ Ами ако искате да се изпълнява вашата програма – спечелете си изборите, победителите защо тогава изобщо ходят „да им гласуват“. В този  смисъл поведението на ПП-ДБ (все  повече се колебая дали да ги пиша заедно и това също е показателно) е без връзка със здравия политически разум и практика. Непрекъснатите ултиматуми, претенции и червени линии на фона на това, което и децата знаят, и Христо Иванов им каза, че без ГЕРБ поне в обозримо бъдеще не могат, е разрушително до степен на политически саботаж.

Тук искам да обърна внимание и на психологическия фактор и политическия опит. Неведнъж през годините и политици, и общественици, и коментатори са отбелязвали вродения нюх за оцеляване при Борисов. Той

отлично усеща и преценява всяка ситуация

и знае докъде може да стигне. Последен пример – докара членовете и симпатизантите си до ръба на допустимото да ги загуби чрез компромиси (особено при сглобката) и спря, не го прехвърли. Гигантското его, властолюбието и комплексите изглежда пречат на лидерите на ПП и ДБ да преценят докога могат да извиват ръце и кога да спрат. Неслучайно днес в един сутрешен блок колеги обективно посочиха, че Борисов направи всички възможни компромиси: отказа се от Рая Назарян, обяви, че няма да работи с пустия Пеевски, предложи Атанасов за  председател на НС, даде знак, че няма да настоява да е премиер. В края на краищата не само либералните партии имат избиратели. Същото, дори в по-голяма степен важи и за първата политическа сила.

И още нещо важно в психологически план. Самонадеяните и агресивни лидери на ПП плюс Лена Бориславова трябва да започнат поне малко да уважават именно избирателите на ГЕРБ-СДС. Защото това е партията, която с много малки изключения побеждава на всички избори от 2007 година насам и не изпраща в Европалрамета карикатури като Ицо Хазарта. Трябва да анализират не само защо те самите губят главоломно, а и защо ГЕРГ печели непрекснато, да не забравят, че само преди година на местните избори ГЕРБ удържа впечатляваща победа. Те трябва да осъзнаят, че колкото и да е важна, съдебната реформа не е всичко. И, че е цинично-пагубно внушението, че това може да стане бързо, че като я решим и като се преборим с корупцията, ще напълним хладилниците и ще потекат реки от чужди инвестиции. Самата съдебна система е тежка гемия, там са необходими много години, за да има видим резултат, а за изкореняване на корупцията (което по принцип е невъзможно) трябва да се промени манталитетът на българина, за което са необходими десетилетия.

В този смисъл промените в съдебната система и борбата с корупцията във всяко общество

не са някакъв еднократен акт, а непрекъснат процес.

Тя трябва не да се изтъква като приоритет на приоритетите, на чийто фон останалите са маловажни, а да върви година след година успоредно с текущите проблеми на хората. Аз бих дал с удоволствие този  загубен месец в безсмислено надлъгване за шеф на парламента за коалиционни преговори например как да се развива здравеопазването ни. Дали болниците да останат търговски дружества, дали, както настояват от БСП това да се преустанови, или някакъв хибрид между двете. Как да се спре източването на Здравната каса, докога над 1 милион  няма да си плащат здравните вноски и .н. и т.н. Защото чета, че бюджетът на НЗОК щял да се повиши с още 1.2 милиарда лева!

Същото, че и двойно повече мога да напиша за образованието, в което всеки вложен лев се връща умножен по 6 или 8! Какво ще правим с водната криза, със земеделието. И още, и още…

Вместо това – ще подпишете ли декларацията, или няма да я подпишете. Ами няма да я подпишат, не ви ли стана ясно? Въпрос и на достойнство и себеуважение е все пак.

Аз см напълно съгласен, че да обявиш борба с един модел и после да бъдеш изправен пред необходимостта да се бориш с него под негово управление е унизителна задача. Но народът го е казал – каквото си надробиш, това ще сърбаш. ПП израснаха в политиката на основите на грубото, яростно отрицание, което продължават и сега. Не съм карал Киро и Асен да се ежат като бойни петлета, да влизат в политиката с бутонките напред, да арестуват и да се снимат пред  затвори. В крайна сметка се оказа, че силно са се надценили. И ако има нещо, което да държи собствената им коалиционна сглобка с ДБ, това е фактът, че при нови предсрочни избори поотделното им явяване би означавало

позиции в дъното на парламентарната класация,

като и това не е сигурно.

Всеизвестно е, че в момента борбата е кой да излезе по-виновен за следващите предсрочни избори. Тук също мога определено да кажа, че лидерите и ръководствата на либералната коалиция просто  не знаят кога да спрат, защото претенциите им  омръзнаха на всички.

Затова си мисля, че ключовите думи в бъдещото им поведение е реализъм, скромност и диалогичност. Ако отново провалят съставянето на мнозинство и правителство, от което единственият печеливш ще бъде Радев, от спасители, за каквито се представиха, ще се превърнат в новото проклятие за България.