Евгени Петров

Веднага ви отговарям – не знам защо точно сега. Но ще ми простите, защото като български политически зрител реагирам като кучето на Павлов.

Сещате се защо – каквото и да се случи у нас, все не му е времето, все „защо точно сега“ и „съдебната власт се използва за бухалка“. Веднъж даже мъдро отбелязах публично: каквото и да се случи в нашата държава и по-точно в политическия казан, все не му е времето. Просто, защото у нас обстановката все е или предизборна, или следизборна, или просто вали… Даже призовах политиците ни да пращат на прокуратурата график с прозорец от 2-3 дни, в които могат да искат имунитети, да повдигат обвинения, или да пускат компромати в „Пръц“. Но и това се оказа непосилна задача за ответниците.

Та, водачката на  „Национален сбор“ , определяна като крайнодясна, няма да може да се кандидатира на президентските избори през 2027 г., където води според социологическите проучвания. Ами как да не се питаме „защо точно сега“ и „всичко е предизборно“. Но и следизборно може, както ви харесва повече.

А евродепутатът Радан Кънев разбуни духовете с по„ти хамлетовската дилема обобщено по смисъл: „Законът си е закони важи за всички, ама…дали е политически оправдано, какво може да последва в една от най-големите евродемокраации“ и т.н. И  очаквано последваха мнения и в двете посоки. Аз се сещам, че при ареста на Борисов настроенията в либералния лагер (да бе, този, който и ризата от гърба си дава за демокрацията) настроенията бяха съвсем други. Имаше и уиски, и шампанско, и целият народ празнувал.

Тук вече чувам монолога на Костя, че ама ето бе, в Румъния порязаха кандидата за президент, сега във Франция. Изобщо – режат всеки, който обича Путин. Но това ще ни отклони от основната тема. А тя е: „толкова ли ние сме зле“?

Хора, става дума за милиони евро, със замесени 8 евродепутати. Става дума, че 24 други представители на нейната партия бяха обвинени в присвояване на средства от фондовете на Европейския съюз. Става дума още, че това е третият евроскандал, предишният избухна само преди месеци и поопърли и един наш евродепутат – Никола Минчев. По-преди имаше едни обиски, едни арести и едни кашони с пачки евро, а разследването срещу Ева Кайтли за подкупи от Катар според политици и експерти може да представлява един от най-големите корупционни скандали в историята на парламента.

Позволете ми да не се връщам по-назад, защото вече чувам: „Ами ето, там, където има прокуратура, която да работи, хващат и корумпираните“. Така де, ама има очевидно и корумпирани, за да ги хващат. Тук се сещам за едно мнение на евродепутатът в тази връзка, Емил Радев, който по повод скандалите около Теодора Георгиева каза, че европрокуратурата разследва измами за милиарди в цяла Европа.

Предполагам усещате в какво искам да ви убедя. Да, корупцията у нас е висока, да прокуратурата н е достатъчно ефективна, да имаме пробити съдии и да, лошото и невъзпитано дете на Европа сме. Обаче, обаче, обаче, както казва Харун, любимият ми герой на Салман Ружди, ние самите имаме съществен принос за подобно отношение. Борбата с корупцията, особено по високите етажи на властта иска действия но не и очерняне в Брюксел, не иска доноси и хейт, не иска да се молим да ни удължават унизителното наблюдение по бившия механизъ м за съртрудничество и проверка.

Казано сбито и ясно – не можем да превръщаме насила един безспорно важен и болезнен проблем т център на българската политическа иобществена вселена само, защото сме си го избрали за основна политическа теза, около която самите ние съществуваме. Нае смея дори да кажа „идеология“, защото не е!

Не ме търсете в средите на патриотарски настроените слоеве на обществото, но и бруталното очерняне на собствената ни държавата навън и истерясването отвътре са меко казано вредни и недостойни.

Проблемът с корупцията у нас е дълговечен и сякаш вграден в поведението ни. Покойният проф. Божидар Димитров даваше пример как е крадяло от военното вещево имущество по време на Балканските войни. А по време на соца каква корупция имаше… Наричаше се „връзки“ и беше обхванало цялата държава. Но да докараш тая близо 1400-годишна държава и член на ЕС до нивото да я владее един единствен човек, (Пеевски) ми се струва върхът на политическата безпомощност.

С една дума: преиграха. Изведнъж се оказа, че корупцията не е само при „врага“, но и в редиците на „правоверните“. Така срещу  „Буда+, „Кой уби Мишо Бирата“, „Пачките и кюлчетата“ и „Барселонагейт“ се прибавят сегашните подозрения спрямо Асен Василев и сагата с митниците, премине се през Живко Колев с часовника, срещите на Бойко Рашков като министър с доказани контрабандисти и т.н. Е, ако всеки си плаща прегрешенията на избори, очевидно едната страна има повече за плащане и двойно по-малко гласове.

Но ние тръгнахме от присъдата за Марин льо Пен и възможните последствия за европейската политика. В този смисъл – Бог да ме пази от начина на мислене и ако щете на колебания у Радан Кънев. Да, същият, който мнозина сочат като доносник в Брюксел срещу България. Европа е достатъчно драва демокрация, за да удържи на решението на един по дефиниция независим съд в Петата република. И то сега, защото сега и така.