Единствено ГЕРБ може да се противопостави на бъдещата партия на държавния глава

Всичко, което имаше да се каже след изненадващото и скандално решение на държавния глава да поиска референдум за еврото сякаш беше казано. Своите позиции изразиха и премиерът, и председателят на НС и лидерът на ГЕРБ и останалите парламентарни сили, дори експрезидентът Плевнелиев.

Прибавете и мненията на политолози и политически коментатори, различните мнения в социалните мрежи и собствените си позиции и сякаш няма какво повече да се каже.

Лично аз бих наброил поне 5, или 6 нелепи твърдения на Радев, опаковани в популизъм, безотговорност и властолюбие. Бих могъл също да прогнозирам какъв отвратителен политически мач ще се разиграе сега, когато Костадинов с утроени сили ще хукне да „наддава“ по темата, спасявайки електората си от евентуално бягство към бъдеща президентска формация.

Изкушавам се, обаче, да ви обърна внимание на две неизговорени в ефир неща – едното конкретно, а другото – принципно.

Първото се отнася до най-важната опорка и мотив на Радев – че болшинството от народъта е против, че няма съгласие, че не сме готови, управляващите се страхуват от референдуми и не зачитат волята на обществото, и че решенията се вземали от институции с много ниска представителност, а оттам и легитимност (най-общо и по смисъл). Сигурен съм, че мнозина ще си кажат: „Ами да, така е, звучи логично, сондажите показват, че повечето хора си искат лева“. Именно към тях са насочени тези редове и позицията ми.

В известен смисъл отговор на всичко това даде Деница Сачева в своята позиция, а по-късно и Бойко Борисов. Да, след толкова избори и до днес в парламента има ясно изразено мнозинство, подкрепящо въвеждането на еврото.

Сега да обясня а Радев и колебаещите се следното: сигурен съм, че вече е научил що е то представителна демокрация и как работи. В последните години, заради непрекъснатите избори, имаме ниска изборна активност. И тези, които проявяват политическа отговорност, които се интересуват от бъдещето си, които искат да овластят техните представители във властта отиват до урните и гласуват. И с гласа си поемат отговорност за бъдещето на тази страна. Формално, или не, но гласуването у нас е задължително. Затова има и опция „не подкрепям никого“. Всички останали, които предпочитат да отидат я за гъби, я да засаждат домати, да варят лютеница и да си копаят градинките, да духнат до Гърция, или на сръбска чалга не желаят да определят бъдещето си, като не гласуват. Има и трета група – на високомерните сноби, псевдоинтелектуалци и парвенюта и още една, на тези, които изобщо не се интересуват от политика и дойде ли „По света и у нас“ вече са на някой чалга-канал.

Та едни 35% политически активни и съзнателни граждани са отишли до урните и сега, ако пресметнем техните представители в НС с близко до конституционното мнозинство биха отхвърлили предложението на Радев. А мнението за, или против еврото се мери не от гласувалите, а от всички българи – тези, които изброих по-горе, на които им е все тая кой и как ни управлява. И сега, на референдум, след толкова  години усилия ще дойдат и ще ми кажат: „Искаме си хилядолетния български лев“. Така че, г-н президент, не ме карайте да се съобразявам с мнението на някоя силиконова кифла, някой таксиметров шофьор, който знае как да оправи държавата за 24 часа, баба Пена от Горно Нанадолнище, или ултрасите на Левски и ЦСКА. Нямам никакво, ама абсолютно никакво намерение да се съобразявам с безотговорното им поведение към изборите и политиката и крещящата им некомпетентност.

Ето затова е представителната демокрация – освен, че избираме кой да ни управлява, самото отиване до урните вече е едно сито за политическа отговорност. Извинявайте, но точно сега, при това напрежение в обществото, ако проведем референдум за връщане на смъртното наказание, да ви кажа ли какъв ще е резултатът?

Втората тема е по-„глобална“ и е свързана с бъдещия проект на Радев, а аз нямам и капка съмнение, че след година ще го видим на политическия терен. Освен това има достатъчно основание да се прогнозира, че ще бъде ляв, популистки, патриотарски и с ясен поглед към Москва. При една БСП на командно дишане това ще бъде онази формация, която най-вероятно ще възвърне ясното противопоставяне по оста ляво-дясно.

Въпросът е кой ще бъде ясният и силен опонент в дясно, ако прогнозите ми излязат верни. Мисля, че това отново ще бъде ГЕРБ и ето защо.

Увлечени във всекидневните скандали, проблеми и противоборства, често пъти губим представа за историческото време в политически план. А ето какво всъщност се случи през последните 35 години.

Имахме двуполюсен модел по оста БСП-СДС. Сините потънаха в междуличностни дрязги, подклаждани от бившата ДС, разцепиха се, Костов загуби изборите през 2001 година и се разсърди на народа като цяло. Царят разби този модел, но БСП още мърдаше. Тя се изправи срещу ГЕРБ през 2009 година и на финала Корнелия загуби мача. Искате да го признаете, или не, но Борисов на практика ликвидира последния остатък от бившите наследници на компартиите в Източна Европа, който все пак и все още мъждука.

На терена изгря „Възраждане“. Популистка, патариотарска и русофилска до степен да има приятелски отношения с ултранационалистите от АзГ и се сдружи с партията на сатрапа Путин. Издигна се до втора политическа сила. През 2021 година недоволните от всички политически сили обявиха война на ГЕРБ, а лозунгът стана „да ги изчегъртаме от властта“. ОК, сега да си представим, че ги бяха изчегъртали, няма ги. Давате ли си сметка, че България щеше да се окаже с няколко проруски сили като „Възраждане“, БСП, Меч, Догановите хора плюс пълната подкрепа от Радев? И единственият им опонент в дясно (и то да си призная съвсем не е сигурно) щяха да бъдат ППДБ, като хората на Петков и Василев изповядваха лявалиберални политики? На мен ми миришеше на „Давайте жить дружно. А и руски газ можем да купуваме с 30% отгоре през посредници, и „Лукойл“ можеше да продължи да работи с дерогация…

Надявам се, че част от читателите помнят една моя позиция, че политическият автомобил на Радев е готов, зареден с гориво и само чака президентът да врътне ключа. И че е напълно вероятно при подходящи условия да не си доизкара мандата, да го довърши Йотова, а той да се впусне в политиката.

Уверявам ви, че ако Радев излезе на политическата сцена, основният мощен играч, срещу когото ще се изправи ще бъде отново ГЕРБ и Борисов. Та не забелязвате ли, как в последните месеци отношенията между двамата се изостриха, а в последните дни с направо враждебни?

Затова го казвам ясно – най-солидната преграда срещу завоя на изток е ГЕРБ, както и при БП, както и при шовинистичния патриотизъм. Ето за това трябва ясно да помислят в ППДБ, когато издигат лозунги за поход към властта. Христо Иванов, когото поти канонизирахте, ясно ви го каза: „В обозримо бъдеще без ГЕРБ не може“. Оставете самонадеяната хвалипръцковщина, спукайте розовия балон в който пребивавате и осъзнайте отговорността си.“ И го кажете на електората си. Както казваше Петък Стоянов: „Иване, кажи си, те ще те разберат“. Е, не всички.