Не разбирате ли, че Костадинов само това чака, за да изкара хората си на улицата?

Евгени Петров

Повсеместната възбуда , която цари от вчера около имунитетите на депутати от Възраждане стигна и до клавиатурата ми.

Почти еднакво критични спрямо решението на ГЕРБ да запази гаменчетата на Костя са както фенове на най-голямата партия, така и ултрасите на „добрите сили“.

Да кажа за пореден път: има ясни и безспорни грешки, за които политиците си заслужават упреците и други, които само на пръв поглед изглеждат укорими.

Толкова пъти съм изпадал в ситуации, при които съм правил грешни преценки на поведението на политически лидери, че обецата на ухото ми тежи като джанта на БТР. Но когато питаш някой по-близък депутат „що ги правите тия работи“ често получаваш много разумно и смислено обяснение, което няма как да знаеш, защото не всеки от гостите може и трябва да си вре носа в кухнята.

Е, и аз не съм между тенджерите и тиганите, но когато някои неща изглеждат прекалено очевидни, винаги се сещам за култовата фраза от „Туин Пийкс“: „Совите не са това,  което са“ и започвам да търся истинските причини.

На пръв поглед отказът на Борисов да бъдат свалени имунитетите, поискани от главния прокурор изглеждат като някакъв недопустим компромис в името на  дребни партийни игрички. А по мое мнение той прави поредният голям компромис, за който го поздравявам.

Тези, които малко повече се интересуват от политика и могат да четат между редовете вероятно си спомнят, че ГЕРБ от доста време е заел тази позиция – да не се клати лодката излишно. И Борисов, и Деница Сачева са заявявали нещо важно – че рано, или късно всеки си получава заслуженото. Ще прибавя още и една реплика на лидера на ГЕРБ от преди месеци – че ще търпи всичко до окончателното ни приемане в клуба на богатите. Тук се сещам за една известна реплика на Сталин: „Като свърши войната, ще се разправяме с шофьорите“.

При последните метри преди финиша за Еврозоната аз го разчитам така: „Да ни приемат, после ще си оправяме отношенията“.

Сега да кажа защо мисля, без да съм в кухнята, че Борисов е напълно прав да стиска зъби и да приема всякакви упреци, нападки и обиди и от чужди, и от свои. Защото всички – от Желязков през Домбровскис до Кристин Лагард напомнят, че процесът не е завършил. Имате ли капка съмнение, че точно сега противниците на еврото и путинофилите ще бъдат отчайващо агресивни, от които всичко може да се очаква?

Тук отново ще спомена една публична позиция на Борисов – че май между ПП и „Възраждане“ няма разлика – едните протестират отвън, другите атакуват с вот на недоверие отвътре. Какво да мисля? Или „добрите сили“ трябва да признаят, че са отчайващи аматьори, или, че просто саботират приемането на еврото.

За ПП е ясно – безопасни са като дребен смок, който се опитва да се прави на кобра. При Лена понякога се получава, но и зъбите вървят с отровата. Нещо повече – ако съм фен на ГЕРБ, бих приел този съвършено безсмислен вот с благодарност. По-нелеп, глупав и политсамоубийствен ход  никой ПР на Борисов не може да измисли.

Виж, при „Възраждане“ е друго. Тук аргументите ми са от областта на социалната психология и от психологията на тълпите, където няма точен измерител, нещата могат да се случа, а може и не. Но и най-малката, нищожна вероятност нещо да се оплеска, трябва да бъде избягната. Нещо като при самолетите – и при най-малката повреда с почти нулев шанс да предизвика катастрофа не можеш да излетиш.

Това, че „Възраждане“ са ярки русофили не е голям проблем. Стотици хиляди са такива. Проблем са анархистичното им поведение на улицата, бруталните крайности, до които могат да стигнат, гаменското им държание в парламента с целя набор от цинични вербални заплахи и дори физически сблъсъци.

Та не разбирате ли от ППДБ, че Костя само това чака – парламентът да разреши снемането на имунитетите, за да има прекрасен повод да предизвика протести, скандали, напрежение и дори блокиране на работата на депутатите.

За тези, които още не разбират, ще го обясня със следния пример. Със сигурност помните случая „Сияна“, който преля чашата на общественото недоволство, но само за трагедиите по пътищата. Помните и протестите в Сърбия заради паднала козирка, убила 16 души, които прераснаха в многомесечни масови протести. Давате си ясна сметка колко е изнервено и недоверчиво обществото около приемането на еврото, което само допълва общото усещане за страх, криза и безпътица от 8 последователни избора,  критичните нива на озлобление и разделение в обществото, войната в Украйна и геополитическите катаклизми? Това са четири и повече огромни огнища на напрежение. А помните ли, че преди няколко дни таван на ремонтирано училище и точно с евросредства се срути на главите на учениците и както обичат да казват репортерките: „По чудо няма загинали“.

Въпрос 1: Можеше ли не дай Боже да има загинало дете? Да, можеше.

Въпрос 2: Можеше ли този таван да падне след 2-3 седмици? Като нищо.

Въпрос 3: Щеше ли по това време да има яростни протести на „Възраждане“, ако депутатите  ги бяха дали на прокуратурата? Бъдете сигурни – и блокиране на парламента, и затваряне на движение, и яйца, и червена боя по институциите…

Въпрос 4: Можеше ли президентът при подобна ситуация отново да излезе с вдигнат юмрук, а пред него да коленичи Костя с ордата си? Можеше, като стой, та гледай.

Въпрос 5: Можеше ли всичко дотук да доведе до масови протести, метежи и погроми в цялата страна? Спомнете си енергийните бунтове в началото на 2013 година, или протестът на таксиметровите шофьори…

Всичко това при определени обстоятелства би могло да се случи и ако някой си мисли, че трябват прекалени съвпадения, ще му отговоря: обратното е, май Господ ни пази. Чудо е, че все още не са се случило. „Възраждане“ просто ще създаде терена, ще налее тубата с бензин, а дали клечката ще хвърли Радев, поредната катастрофа с жертви на пътя, или трагедията с някое убито дете, което си играе с кибрита няма никакво значение.

Та, както писах по-горе за самолетната безопасност  – и най-нищожният шанс за катастрофа отменя полета. Борисов ходи като по яйчени черупки докато не ни приемат официално и напълно го разбирам.

Да обобщя: не трябва да бъде допускан и най-нищожният шанс нещо да попречи на влизането ни в Еврозоната.  Да прощават моите либерални приятели, но след като сте търпели по ваши твърдения десетилетия мафия, корупция и липса на правосъдие, един месец не ви е никакъв проблем. А от 9 юли насетне – ако искате, можете да се самоубиете ритуално. Мисля, че Борисов с удоволствие ще ви осигури въжето.