Забравени са. Вече няма камери и микрофони и всички представители на централната /особено/ и на местната власт /в по-малка степен/ изчезнаха яко дим.

В Карлово втори месец още не могат да се натуткат и да разпределят даренията от състрадателни граждани и фирми. Хората получили единствено еднократните помощи от 375 лева…

Не помня колко репортажи за бедствия съм изгледал, обаче това 375 лева го помня от години. Смешни са, не стигат за нищо, но все пак ги има. Но колко „струват“ днес? На нито един чиновник ли не му мина през задръстената от членове, алинеи и поднормативни документи глава, че с тях вече нищо не може да се купи? Как никой не се сети, че след като по цял ден се говори за „ужасяващата инфлация“, „компенсиране на ръста на доходите“ и т.н. че тези 375 лева са нищо? Защо никой от властимащите, че и опозицията, като бяха да помагат предизборно за по ден-два не се сетиха, че особено след войната в Украйна строителните материали поскъпнаха тройно, а тези бедни хора са с отнесени стени, покриви и огради…

Колко е просто да се види от кога е въведен размерът на тази еднократна помощ, да изчислят процента на инфлацията и да увеличи размера на еднократната помощ до 500 или 600 лева, колкото покажат изчисленията. Не, че и те ще спасят хората, но както писах по-горе – все е нещо. И малко по-справедливо.

И тук не става въпрос само за селата в карловско, а за всички, които могат да получат такава помощ при бедствие.

Но има и друго ако помощите не се индексират спрямо ръста на инфлацията, а според утвърден механизъм – що за механизъм е това? И не е ли остарял само за месеци спрямо ръста на цените? И как така гарантираният минимален доход за задоволяване на основни жизнени потребности за 2022 година е … 75 лева?

Но – така е определил чиновникът, на когото не му пука…

Онова, което не мога точно да назова е колко министри, заедно с премиера и колко кандидат-депутати се изсипаха да съчувстват, правейки си фитнес с лопатите.