ДБ отдавна трябваше да са готови с конституционните промени, вместо да разглеждат проекта „Пеевски“ О Дори законът за контрол на главния прокурор беше подготвен от служебното правителство.

Евгени Петров

Ултиматум срещу избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор поставил съпредседателят на ДБ Христо Иванов, пишат няколко електронни медии.

Депутати потвърдили пред „Епицентър“, че Иванов заплашил да напусне коалицията, ако Сарафов не бъде отстранен от поста. Нещо повече – ако това не се случи, се готвят улични протести.

Намерения, достатъчно сериозни, не само да разклатят крехката коалиция, но дори да я разтурят. Звучи достатъчно безотговорно, за да е вярно след толкова положени усилия и компромиси.

Пред „Как така“ Христо Иванов отрече достоверността на подобни твърдения. „Аз не съм обвързвал оставането на Сарафов с кабинета. Няма пряка институционална връзка“, отговори съпредседателят на ДБ.

Така, или иначе, реакцията на реформаторските сили срещу избора на Борислав Сарафов е категорична и еднозначно отрицателна. Тя беше изразена както в декларация на коалицията, така и от отделни депутати.

Борислав Сарафов безспорно не е най-удачният избор за изпълняващ длъжността главен прокурор, но от друга страна са напълно непонятна и изказванията на някои либерални активисти, че самият избор не бил съдебна реформа.

Но кой е твърдял противното? Нали стана ясно, че конкретният човек не е важен, важни са принципите, законовите промени, които ще обезпечат реформата. Защо изборът на един или друг висш магистрат трябва да се сочи за белег на съдебната реформа, която на практика още не е започнала? Смяната на Гешев по всеобщо признание е само първата стъпка.

И точно тук стигаме до един основен проблем – не е необходимо само да свирим с локомотивната свирка за тази реформа. Необходимо е и да се свърши малко работа. Или както казва Господ в оня виц: „Да ти помогна, чадо, ама поне си пусни фиша“.

Думата ми е за законите, които трябва да обезпечат дълбоките реформи в съдебната ни система. Според ДБ, които са признатият двигател на процеса, нов главен прокурор трябва да се избере от нов ВСС. Да, обаче две години и три парламента не стигнаха да се изберат както новите кадровици на съдебната власт, така и на Инспектората към съвета.

Това първо. И второ – изборът на този нов ВСС трябва да стане по новите правила, след приемането на конституционните промени в законите, свързани със съдебната реформа. По мнението на магистрати и конституционалисти, това може да отнеме година.

„Изборът на нов ВСС следва да се случи във времето така че да е синхронизиран с очакваното преструктуриране на ВСС, но и да гарантира, че ще бъдат избрани читави хора, които да изберат нов главен прокурор (също след промяната на Конституцията), отговаря Христо Иванов на въпрос на „Как така“.

Въпросът в този случай е къде са тези промени? Как така се случи, че съдебната реформа, крайъгълният камък в политиките на ДБ, за която се подготвят още, когато бяха „Реформаторски блок“, все още е без готов законопроект, върху който да започне дебатът? Нещо повече – как така тъкмо ДПС успя да си напише домашното още преди година и половина и по думите на Карадайъ е минал през одобрението на Брюксел и Венецианската комисия?

Тъкмо най-големите стожери на съдебна реформа и правова държава се оказаха неподготвени за нея и така отвориха тематично пространство, от което незабавно се възползваха ДПС и дори позволиха на Пеевски да участва активно в процеса.

Според новия министър на правосъдието доц. Атанас Славов документите по съдебната реформа се подготвят и се провеждат срещи с изтъкнати магистрати и уточнения по текстовете, които ще бъдат готови до седмици. А трябваше да бъдат готови преди месеци…

Едно обобщаващо медийно заглавие след освобождаването на Гешев гласи: „Новият състав на Висшия съдебен съвет трябва да избере главен прокурор, смятат политическите сили“.

След промените в ЗСВ и НПК до 3 месеца трябва да се проведе нов избор за членове на ВСС и едва тогава да бъде избран нов главен прокурор. Но никой не вярва, че в посочения срок ще могат да се подготвят, обсъдят и приемат основни и смислени промени в законодателството за извършване на съдебна реформа, както искат от ДБ.  Да не говорим за различията, които има по въпроса за функциите на самия главен прокурор – от революционната идея длъжността изобщо да бъде премахната до административен ръководител с орязани правомощия.

А за състоянието на съдийското съсловие засега никой не е отворил дума.

Изобщо, ако теглим чертата дотук, след приемането на промените в законодателството, свързани с главния прокурор, партиите у нас са на път да се увеличат с още една,  прокуратурата – с още един неодобряван от политиците главен прокурор, комисията за промени в конституцията – с един авторитетен корпулентен член, а ВСС след последните си заседания – с една шепа малинки. Като цяло авторитетът на съдебната система мина „на отрицателни позиции“

Но така е, като „нема хора…“, както си призна новият министър на земеделието в едно интервю.