Една кратка, полудневна стачка на част от градския транспорт показа, че столицата е на път да колабира в задръствания

Няма безболезнени решения, колкото повече се отлага решението, толкова по-тежко ще бъде

България се напълни със стари таралясници, а нашенецът не може да диша, ако не паркира пред ескалатора на мола.

Ще предизвикам люти спорове с тази публикация, но здраве да е.

Един уж невинен пост във ФБ колко спокойна е София по празниците предизвика мащабен дебат за задръстванията в столицата и това е добре, защото положението наистина става драматично, просто не се търпи. И всеки предлага решения, обвинява, препоръчва, което също е добре, но решенията са трудни до степен на невъзможни. За съжаления някои – твърде повърхностни.

А за да се предложат макар и почти невъзможни решения, трябва да си отговорим на въпроса защо се стигна дотук. И не само в София. Ами стигна се заради много грешни решения, липса на професионални дългосрочни анализи и прогнози, невъзможност да видим по-далеч от носа си и криворазбрана демокрация. Не можеш да разшириш улиците в центъра на София, или Пловдив като буташ къщи, нали? Но пък и истинският център не е фатално голям. Ако сте забелязали, „спалните“ са проектирани с широки улици и булеварди, но пак няма паркоместа. Нещо повече – „ядат“ от градинки, зелени площи и междублокови пространства. Ами няма, защото панелките са без подземни гаражи. А са без тях, защото по времето на соца не се предвиждаше повече от една лада на четиричленно семейство и то в крайно оптимистичния вариант. Плюс изискването за софийското жителство, разбира се. Нямаше задръствания, но и градски транспорт нямаше. Онова, на което казвахме градски транспорт беше толкова претъпкано, старо и мръсно, че ватманът/шофьорът не можеше да затвори вратите и приличаше на човешка консерва копърка.

Огромна, непростима грешка, която показва пълна безотговорност и липса на каквито и да било прогнози беше отварянето на пазара на колите на старо. Тя буквално препълни градовете, та и селата със стари мръсни таралясници, съсипа въздуха и ни превърна в нещо като европейска автоморга. Сега за рождения ден на всеки навършил пълнолетие пръдльо му се купува 30-годишно БМВ за 5-6 бона, с което същият пръдльо дрифти, кара бясно и се фука пред дискотеката, докато тати е с подобен таралясник на работа, а мама с третия е до супера, щото пеша ще си изкриви токчетата на обувките…

И задължително – всеки трябва да има право да се домъкне в центъра на града, иначе било дискриминация, нарушаване на правата и тути-кванти. Ами да идва, но да си плаща. Колко – ще стане дума по-долу.

Трябвало паркинги. Да, трябва, но тук отново опираме до манталитета на българина. Дано си спомняте, но това лято снимах един такъв голям паркинг около 7-ми километър на Цариградско. На снимката в зелено светеха 237 свободни места. Да го изпиша ли с думи? И на паркинга до Бизнесцентъра в Младост, и този на Черни връх положението е горе-долу същото. А до тях – метрото. Е какво повече, мамка му? В същото време – вой до Бога, защо Синята зона поскъпвала примерно на 3 или 5 лева? Да ви кажа ли колко е в Амстердам? Или на колко вдигнаха цената в Париж? Каква е таксата да влезеш в центъра на Лондон? Ние тук водим гневни дебати дали старите бракми могат да влизат в тесния център на София. Ами не могат и толкоз. И дори още ограничения трябват. Но за целта трябва и здрав общински задник, който да не мисли само колко гласове ще загуби на изборите, които са след цели 4 години. Тезата ми винаги е била, че колкото загуби, толкова може и да спечели, ако прояви малко повече мъдрост и твърдост.

Сега да повдигна една от най-спорните теми. Знаете, че обикалям света, а това си е „второ висше“. Човек гледа, сравнява с положението у нас, ако може дори си прави изводи. Да оставим настрана градове в САЩ като Маями, или Сан Франциско. Там нещата са си регулирани пазарно. Маями например е някакви си 600 000 души, просто там е скъпо, не ходи всеки и е постигнат естествен баланс. Фриско пък е пълен с подземни паркинги, това го разказваме в пътеписа си. А на светофарите в Ситито и по основния крайбрежен булевард не се събират повече от 3-4 коли на червено и то в час пик. Ако искайте вярвайте. Но преди няма и месец се върнахме от едно пътешествие из Югоизточна Азия. От една страна градове с по 10 милиона, от друга – почти градове-държави. Говоря за Ханой и Сайгон във Виетнам, за Банкок в Тайланд, Хонконг и Сингапур. Особено последните – милиони жители на две педи място. И един от начините да се справят със задръстванията е управите на тези държави да направят колите прекалено скъпи и не всеки може да си позволи да си купи. Ще се учудите силно, но един Мерцедес средна ръка, примерно „С“ клас в Сингапур е около 200 000 долара. Смайващо, но Виетнам произвежда нелоши електрички, които обаче продава в САЩ на двойно по-ниска цена отколкото в собствената си държава. Но да не ви дава Господ да карате в Ханой…Причината – градовете просто не могат да поемат повече коли.

Що се отнася до Банкок – също в час пик от центъра към пристанището – 4 платна пълни с коли, вървят бавно, но не спират. И в Л.А. подобен феномен – понякога бавно, понякога по-бързо, но огромната автомобилна анаконда се движи. Елате по Симеоновско между 16 и 19 часа и пак ще говорим. 30 минути за километър.

Та затова написах в началото, че някои от мерките ще ви се сторят крайни, неестествени, екзотични, свръхнедемократични и бля-бля в същия дух, но така е и в социалистически Виетнам, и в свръхккапиталискически Хонконг и в странния политически каращък Сингапур. Но няма нищо по-чисто, спокойно и уредено от движението в този град-държава. За някои мерки в Европа и други примери в САЩ вече писах. Но се изкушавам да допълня нещо за Ню Йорк, особено за Манхатън. Уж широки тротоари, по които вървят толкова много хора в пиковите часове, че можете да получите нещо като клаустрофобия. Едва се разминавате. Но вървят пеша, не си карат колите, няма и как. И не съм чул да псуват кмета на града. А улиците са почти жълти – само таксита. У нас по тесните тротоари в най-центъра на центъра – по Царя, Царица Йоанна, Шишман и дори затворената Витоша – рехаво пешеходно движение. Но ако нашенецът не паркира пред ескалатора на мола, не може да диша.

Та да обобщя защо у нас е страшно трудно, на ръба на невъзможното нещата с нетърпимите задръствания и пренаселването на големите ни градове да се разреши. Защото трябва да си сменим чипа. Всички. Политиците, и най-вече градските управи ясно да разберат, че лесни решения няма, обратното. И ще губят, но и ще печелят рейтинг, ако успеят. Жителите на столицата, че с кола не се ходи до тоалетната. Гостите – че София е двумилионна столица, а не любимия ми Полски Тръмбеш, където с кола можете да паркирате на 50 метра от общината, а си има своите проблеми.

Но за това трябва твърда и решителна ръка и поне още 15-20 годишен хоризонт, защото има много за наваксване. Трябва и един кмет като Иван Иванов, или в по-ново време – една Фандъкова. Знам, че ще предизвика взрив от критики и обиди, но си дайте ясна сметка, че тази жена с метрото буквално промени София, цените на имотите и даде нова визия за глобалното развитие на града. Имаме и нов, модерен градски транспорт. Единствената ми критика към нея е пълния й провал за лифтовете на Витоша, но и планината се стопанисва от много господари, а екзекуторът на това бижу-извор на здраве се казва Тома Белев.

Та думата ми изобщо не е за Фандъкова и ГЕРБ, а за дългосрочна програма за София, която да изисква желязна, непоколебима приемственост, която да промени мисленето и поведението поне на едно поколение. Знаете ли защо е построена Китайската стена в продължение на 700 години? Защото колкото и да са се мразели, отделните династии са имали обща цел, казано по новобългарски „приоритет“. Ясен и непоколебим. А това, както показва нашенската практика е мисия невъзможна, когато партийното управление се сменя непрекъснато и всеки идва с глобалните идеи за промяна. Една е достатъчна, стига да е вярната.

Та както съм казвал неведнъж – прекалено много демокрация има в тая държава.  А в столицата просто прелива.