Малко са нещата и примерите в журналистиката, които могат да ме изкарат от от обувките. Този е един от тях.  Но първо прочетете какво е написано върху снимката.

Ама как така бе, хора…Поглед.инфо е утвърден от години силно ляв популярен сайт, а не някаква фалшива медийна еднодневка. Неговият главен редактор се казва Румен Петков, не политикът, а негов съименник. Високообразован доктор по философия и кръвен враг на Корнелия… Даже нещо се съдиха, но какво стана – не знам.
Тази цинична и отвратителна лъжа нито е първият, нито ще бъде последният белег на морала на този сайт и неговия издател. Потресаващото е, че сайтът има над 100 000 последователи, конкретната публикация е прочетена до момента на писането от над 134 000 души и имаше над 1100 лайка и стотици споделяния. А отвратеността ми стана пълна от коментарите под публикацията. Имах чувството, че ми говорят заклети комунисти от 50-те години на миналия век. При това стотици и стотици. По едно време взе да ми се повдига.
Няма да ви изненадам, ако ви кажа, че редакцията на това сиво-кафяво кално нещо се намира в сградата на бившия хладилен завод и е собственост на ченгето от ДС Васил Василев, чийто син е Малкото Мразче, което обикаля студията като цветарка по масите, призовавайки за президентска република и тесни връзки с Русия.
И знаете ли кое е свръхгадното – подозирам (не твърдя, за да не ме съди), че този човек след като си е осигурил като читатели носталгиците и заради броя на посещенията им поднася най-безумни публикации, за да поддържа техния интерес и да печели от реклами.
Само си говорим за руската пропаганда и колко трудно е да се борим с нея. Ами ние сами на родна почва с родни средства позволяваме това. Аз наистина мислех, че националните големи електронни медии рязко ще съкратят поканите си към лидерите на „Възраждане“ след гаврата им с представителството на ЕС  у нас. Глупости, ако по единия телевизор е Костадин Костадинов, по другия ще е това, което имаме като Цончо Ганев, а от третия ме дебне адв. Петър Петров.
А къде е СЕМ, някакво мнение, или позиция? Питам, защото крайно лявата ми състудентка Къдринка Къдринова е член на съвета, предложена от президента, защото е работила в електронна медия – сайт! Тоест – сайтовете с издатели и адрес трябва да попадат в обсега на тая безсмислена структура. За СБЖ не ме питайте, защото ми е болна тема.
Та да питам моите ляволиберални приятели – още ли преливате от демократично-медиен възторг? Не е ли време да преоценим крайните си, заприличали на аксиома позиции що е това свобода на словото и що е слободия и безнаказана мръсна пропаганда? В кой момент, кои ценности натежават повече спрямо интереса и ценностите на обществото?
Питам, защото опаковани в клишета, непрекъснато твърдим, че Русия води истинска, мащабна пропагандна хибридна война срещу западните демократични ценности. Ами напълно вярно е.
Тогава да припомня: „По време на война законът мълчи“. По време на пропагандната – също. И примерите през годините в най-утвърдените демокрации са много. Аз лично знам какво бих направил в този случай!