Бойко Борисов никога не е бил по-популярен и значим, отколкото сега

Вярно е, че някои хапчета ги изписват само със зелена рецепта, но след пиците с кристали нямам съмнения, че лидерите на ПП имат връзки да си доставят Клонарекс, примерно. Но да кажа защо.

В последно време политическата  обстановка за „Промяната“, наистина се срина като атмосферно налягане преди тайфун. След като ни приеха в Шенген (разбира се по пътеката, отъпкана от Денков), след последвалото влизане в Еврозоната стана неотменима реалност, а световните рейтингови агенции се надпреварват да ни вдигат рейтинга, се показа разликата между четирите години боксуване и редовно правителство. В деня, в който ни приеха в Еврозоната, поставиха на място Северна Македония, от което Мицкоски започна да говори с пяна на устата. Томислав Дончев и екипа му успяха да спасят парите по ПВУ, лъчът надежда проби облаците.

На фона на всичко това от ПП понасят удар след удар и сами си го признаха. Оставката на Кирил Петков само допреди месеци беше нещо немислимо и казано в прав текст – несъразмерен ход на фона на „щетата“ – кадрови грешки, при което на практика напусналите кметове и общински съветници бяха заклеймени, въпреки че изповядваха именно моралните и демократични принципи на самата партия „Продължаваме промяната“. За втората политическа сила (не забравям, че са коалиция) тази оставка, която Петков подаде самотно в БТА е израз или на паника, или действителен опит за предотвратяване на по-тежки разкрития по веригата. И един задържан зам.-кмет не може да бъде повод за подобна оставка.

Последвалото задържане на кмета на Варна съвсем сговни нещата в имиджов план. И въпреки, че надушвам преиграване на „органите“, самият Борисов едва ли имаше полза от този скандал точно сега. Той буквално блокира чакания близо 2 десетилетия успех. Лъжицата катран в кацата с меда е факт и за кой ли път големи, дори исторически дати в нашата най-нова история бяха захлупени от скандали, взаимни нападки и обвинения и агресивни заклинания за връщане на диктатурата.

Казано с едно изречение, докато управляващите и най-вече ГЕРБ жънат успех след успех, либералната опозиция стърже дъното. Като допълнение трябва да призная, че Борисов в много редки случаи е бил толкова забележим, важен и безспорен фактор в българската политика. Като депутат сега той е по-популярен, отколкото като премиер. Всеки ден е пред медиите, които сами го търсят и чакат новини, а всички останали и в коалицията, и в опозицията свързват което и да е решение, или проблем с неговото мнение. Обратното – Петков се превърна в редови член на партията си, а Асен Василев е на крачка от истериите на Корнелия Нинова.

Пряк израз на тази крайна изнервеност е политическото говорене на опозиционните лидери. Ивайло Мирчев обяснява как Пеевски е хванал за чатала Борисов, нарича лидера на ГЕРБ „пожарникар“ (точно лятото разбираме какви герои са тези хора). След него се явява по телевизора цял академик и говори за мутрата Борисов и за мафията, която ни управлява. Асен Василев, който забравя, че съдът преди дни разреши на негов бивш партньор да си търси борчове за милиони от бившия финансов министър. Василев е човекът, който направи „Операция Чаталджа“, която вони на корупция отвсякъде. Същият Василев, вече като едноличен лидер на „Промяната“ заговори за „тиквата и прасето“.

Извинете, но ако сред симпатизантите специално на ПП има т.нар. „умни и красиви“, или поне сред моите уважавани приятели в либералния вектор (по Доган), си мисля, че Асен не говори на тях, говори на чугунените ултраси и все повече се убеждавам, че отчаяно се опитва да запази поне тях. Което ще бъде катастрофа и окончателно развенчаване на мита за някакъв интелигентен каймак из градските среди, който ги подкрепя.

Аз непоискани съвети не давам, но да кажа и на Киро, и на Асен и на Лена: вие само си мислите, че имате подкрепа не на хора, които много ви симпатизират и вярват във вашите идеи, намерения и опит. Не, поне половината от тях просто повече мразят Борисов и ГЕРБ, отколкото харесват вас. Мислете върху това.

Що се отнася до критичния доклад по правосъдието – и на мен не ми харесва, но какво очаквате след 4 години безвремие, липса изобщо на наши доклади за 2 поредни години, няколко служебни правителства и провалена с гръм и трясък конституционна реформа?

Нито Шенген, нито Еврозоната, а преди 5 години и приемането ни не само  в ЕРМ 2, но и в Банковия съюз, нито повишаването на кредитния рейтинг и вероятното ни скорошно приемане в ОИСР нямаше да се случи, ако бяхме онова авторитарно, диктаторско, злъчно и безправно място, което описват вождовете на т.нар. „дясна“ опозиция.

Ето защо, дали с някое успокоително, дали с броене до 10 преди да говорите, дали ви липсва хладнокръвие и елементарно възпитание, но агресията, истерията, вулгарните обиди и тежки сравнения в политиката никога не са водили до успех.

За финал – чета безкрайно преданите симпатизанти на ППДБ, които се тюхкат, че народът е прост, иска си диктатурата и мутрите, и затова не гласува за „промяната“. Да ви кажа – донякъде съм съгласен. Ако народът беше по-мъдър и си знаеше интереса, досега да бяха гласували мнозинство за ГЕРБ.

А Туту-у-у вече е свирката на Божо Божанов в локомотива на путинофилите и евроскептиците.