Долавям от няколко дни поредната нелепа, глупава, провокативна, идиотска и най вече опасна за парламентарната демокрация идея за някакъв надпартиен, равноотдалечен премиер, който да ни измъкнел от ситуацията.

Той пък щял да си назначи равтоотдалечени министри, също така равноотдалечени зам.-министри, равноотдалечени политически кабинети, равноотдалечени ПР-и, ще имаме и по правило равноотдалечени областни управители и т.н. и т.н.

Като папагали я повтарят и Гуглена и Мон женерал и Просто Киро и тоя разсеян симпатяга Божанов, дето го готвят за лидер.

Имаше едно време едно училище за политици на Дими Паница, защо не изкарахте един ПУЦ при него…

Не бе, хора, така доубивате всичко, което поне още мърда като политическа логика. Но да караме подред.

Тази идея е потенциално гнездо на конфликти, спорове и продължаващо противопоставяне и само ще задълбочи кризата.  Ще се изпотрепете първо за премиера, а после и за всеки министър – примерно дали има трета братовчедка на лелята на Пеевски.

Е, нали по конституция президентът назначаваше уж равноотдалечени правителства? Ама не било гот… Сега след промените в конституцията премиер е Главчев и пак що така, що иначе, ама тия министри са на Пеевски, ама другите на ГЕРБ, третите на президента… Както казваме в занаята „Нема угодия“.

Но това е конкретиката, принципът е важен. Цялата система на парламентарната демокрация се гради на една ясна и логична верига от действия – имате политически партии, те имат своите програми и идеологически позиции, обясняват ги на хората, хората преценяват, отиват до урните, дават своите предпочитания и резултатите  се отчитат. Възможно е т.нар. абсолютно мнозинство, но от 20 години ни трябват коалиции. Така между другото е и в почти цяла Европа. Тогава лидерът на победилата партия отива при близки до нея идеологически партии и търси подкрепа. Ще го обясня вулгарно просто. Борисов печели изборите с обещанието, че ще строи магистрали. БСП казват, че асфалтът не се яде, а либералният вектор си знае своето: съдебна реформа, та съдебна реформа. Тогава Борисов предлага коалиция на либералите, защото с БСП са именно идеологически противници  и се казва: Магистрали, но да, и вашето обещание към избирателите – съдебна реформа. „Ама не можело с него“, викат жълтопаветните политултраси. А как можеше с него цяла конституция са променяте? И като теглите чертата – оказва се, че от много години според суверена примерно магистралите са по-важни от съдебната реформа. Това е положението. Не някакъв безличен равноотдалечен премиер, а лидерът на спечелилата партия заедно с цялата си партия поема и носи отговорността. Ако не успее – на следващите избори го издухва. Ако успее – го преизбират. И това е показателят дали някой работи за народа – оценката на самите избиратели.

Другата част на тая нелепица е, че какъвто и равноотдалечен премиер и кабинет да сътворите, той така, или иначе ще трябва да събере мнозинство в парламента. А това е най, ама най-политическото място в държавата. Това, в което победилата на изборите партия ще има мнозинство и всеки проектозакон на равноотдалечения МС ще трябва да мине през политическата цедка и ще бъде новото гнездо на конфликти и несъгласия.

В заключение – едно от най-нелепите неща в последно време е, че когато седнат да си говорят, политическите лидери накрая обявяват пред медиите, че всъщност по основните неща имат общи позиции. А пък за ГЕРБ и ПП/ДБ да не говорим. Почти пълно покритие. Защо тогава го няма съгласието? Ако погледнем наистина обективно и безпристрастно Борисов направи най-лютите компромиси – победи на изборите, но даде на втората политическа сила цялата власт и гласува промените в конституцията, само мир да има, както казва народът. Защото ако не ги беше гласувал либералният вектор щеше да опищи и медии и социални мрежи как мутрата и мафиотът саботирали реформата. Каза ви го Борисов – каквото каже писмовният Христо – това приемаме. Ама писмовният Христо си би камшика в Брюксел, а вие се оправяйте.

В този смисъл – няма никакви, ама никакви идеологически пречки за една бъдеща коалиция. Има дребната, прозрачна унизително-осъдителна идея, че ако пак ГЕРБ спечели изборите, което е почти сигурно, всичко да се занули, кой с колко е спечелил да няма значение, избираме един равноотдалечен премиер и кабинет и пей сърце! Не, парламентарната демокрация не работи така. Една иновативна сглобка ми стига.

Та да кажа, при тия, гдето непрекъснато ви уверяват, че 24/7 мислят за народа, всъщност мислят за себе си и всичко е лично. Не по формулата „Нищо лично, всичко е бизнес“. Лично е и в гръмовния разпад в ДПС, лично е и в БСП с Корнелия, лично е и с Кирил Петков и Асен Василев, които се снимаха на фона на затвор в Банкя и арестуваха Борисов… И Костинброд, жив опит за преврат е лично и едва ли Борисов го е простил и на полусветинята Доган и на феномена Пеевски.

Аз мисля, че след толкова години клетвата на депутати и министри трябва  да се промени така: „И във всичките си действия да се ръководя от личните си интереси“. Ще бъде и по-вярно, и по-честно.