Казусът с вестник „ПАРИ“ и случаят „Мавродйски“ – скандалните решения на една гнила ябълка, изпратена с почести

Евгени Петров

„Софийски градски съд е осъден да плати над 3 милиона лева заради открадната фирма на немски инвеститор“. Под това заглавие разследващият сайт BIRD  на 3 август т.г. съобщава за решение на Софийски окръжен съд по жалба отпреди 20 години за т.нар. „кражба на предприятие“ .

„Става въпрос за фирмата на Константин Мавродийски, открадната през далечната 2003 година чрез серия дълбоко порочни актове на СГС, конкретно на съдия Димана Йосифова, след което многократно препродадена“, уточняват от BIRD.

„Преди 20 години именно тя /Димна Йосифова, б.а./ вписва промени в собствеността на „Роял Център“. Според тогавашното решение Константин Мавродийски и синът му Кристиан са извадени от компанията, в която до този момент притежават 50%“, допълва „Свободна Европа“ от 4 август т.г. по същата тема.

Димана Йосифова е известна и с друг случай, добил известност заради политическия му характер – като съдия по вписванията в СГС, през 2009 г. тя отказа да регистрира СДС за предстоящите тогава парламентарни избори. След обжалване отказът беше отменен от ВАС и партията участва във вота.

Соча тези примери, за да припомня още един, не по-малко финансово мащабен и обществено значим – кражбата на вестник „ПАРИ“ в който решаваща роля отново има скандалната Димана Йосифова, която колегите вече приобщиха към групата на гнилите ябълки.

А той е важен, защото става дума не само за печелившо предприятие, утвърдена и уважавана 10-годишна марка на медийния пазар, но и за първата и засега единствена кражба на национален всекидневник.

Пиша по-подробно за този скандален случай не за да напомням за себе си, а защото поради изминалите години случаят разбираемо е забравен, не е имало информационен повод да се напомня за него /до днес/ и затова може би не е описан в публикациите на колегите от „Свободна Европа и BIRD. Но и този случай, както и случаят „Мавродиев“ е на 20 години и е показателен за навиците на въпросната съдийка по това време.

Накратко – във фирмата-издател бяхме трима съдружници с равни дялове. Аз, Евгени Петров като управител и главен редактор, Божидар Богданов /вече покойник/ и Валентин Панайотов. В крещящо противоречие със закона /ТЗ/ Йосифова прие едно незаконно свикано от Панайотов Общо събрание за валидно, пренебрегна категоричните ни възражения, записани в протокола, допусна един съдружник сам да гласува със своя миноритарен дял едновременното изключване нас двамата въпреки категоричното ни възражение, че това е противозаконно и така само с 1/3 от дяловете Валентин Панайотов стана собственик на марката и вестника. Веднага след това Димана Йосифова излиза в отпуск, за да не можем по никакъв начин да реагираме на това решение.

Разбира се, след заведеното дело, спечелихме и на втора, и на трета инстанция и както Апелативния съд, така и ВКС ясно се произнесе за незаконосъобразното решение на Димана Йосифова. Но фирмата вече беше пререгистрирана два пъти и нямаше никаква възможност съдът да ни възстанови в нея. Впоследствие вестникът беше препродаден, а накрая и спрян.

Трудно ми е в няколко реда да опиша какво ми причини това решение и как преобърна живота ми. Покрай напрежението и унижението Божко получи инфаркт и почина. Но тогава, уви нито бяхме членове на ЕС, нито фирмата беше със собственост от някоя западна държава, чийто посланик да ни защити, нито политиците си мръднаха пръста поне с една декларация с мотива, че това е работа на съда. А дали биха се намесили от „висшите съдебни контролни органи“? Хайде де, народът е казал: „Гарван гарвану око не вади“. И като доказателство, да ви кажа какво се случва с Димана Йосифова междувременно:

Цитат от публикацията на „Свободна Европа“ : Въпреки че този случай / „Мавродийски, за който СГС е осъден за над 3 мн. лева, б.а./ е обект на разследване и провокира множество жалби срещу съдия Йосифова във Висшия съдебен съвет (ВСС), тя така и не понася никаква отговорност – нито наказателна, нито дисциплинарна.

Напротив, тя израства кариерно, през 2012 г. става инспектор в Инспектората към ВСС, а след това е командирована във Върховния административен съд (ВАС).

През 2020 г. съдия Йосифова се пенсионира с „личен почетен знак първа степен – златен, както и с парична награда в размер на 1000 лева за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества“, отбелязва BIRD.

По време на обсъждането на пенсионирането ѝ единствено бившият председател на ВКС Лозан Панов повдига въпрос за случая „Мавродийски“. Това обаче се оказва без значение, защото мнозинството гласува Йосифова да напусне съдебната система с почести.

В тази връзка мога да кажа едно със сигурност: случаят „ПАРИ“ и брутално незаконното решение на Димана Йосифова много добре се знаеха в магистратските среди. Както и „мотивите“ на съдийката да го вземе. Но почестите очевидно са били заслужени.

Когато в Страсбург ни осъдят да платим по някое дело, реакциите в социалните мрежи са еднозначни: „Пак ние, данъкоплатците ли ще плащаме“ и „Защо никой не си поема персоналната вина и отговорност“? Този случай не прави изключение. Държавата, т.е. ние ще трябва да плащаме, този път над 3 милиона лева заради кой знае колко „мотивираните“ решения на една гнила ябълка. В това число и аз задето ме лиши и от собственост за милиони и от бъдещите ми бизнес проекти.

Грешката ми е, че не заведох дело срещу СГС.

И знаете ли какво се получава накрая, особено като гледам, слушам и чета за ужасяващите случаи на насилия, убийства и безнаказаност? Че тези гнили ябълки било в прокуратурата, било в съда, или ни ги чистят отвън, или ги изрива обществения гняв и нетърпимост.

Та питайки: „Спите ли спокойно, съдия Димана Йосифова“, вече наслаждавайки се на почести и висока пенсия, всъщност питам същото и тогавашния ВСС, и Инспектората, и всички, които я изпратихте с почести: „Спите ли спокойно“?