Акцент, Избрано от автора, Коментари и Анализи, Новините

Румен Радев – между лицемерието и властолюбието

Как така президентът от една страна иска да има мнозинство и правителство, а от друга – остро го критикува въпреки, че беше единствено възможното?

„На всички е ясно, че България трябва да има правителство и работещ парламент. Това правителство е формирано с изключително тежки компромиси, които засягат дълбоко устоите на демокрацията и на морала в политиката. А това вещае рискове и несигурност“.

Думите са на президента Румен Радев от 6 юни 2023 г. при клетвата на новото правителство в парламента.

Тази позиция, повтаряна в последствие нееднократно за пореден път показват необяснимото за един държавен глава конфронтационно поведение и опит за налагане на тези от последна инстанция. И може би най-важното – ясно изразеното му провокативно поведение спрямо политическите партии и парламентарната демокрация у нас. Защото не можеш от една страна да призоваваш политиците да постигнат мнозинство и да съставят кабинет и в същото време остро да го критикуваш, когато бъде постигнато. Заедно с това потвърждава подозренията, че Румен Радев лицемерно говори за необходимостта от правителство, но всъщност иска цялата власт и то за дълго.

И ако някой все пак се опитва да защити това поведение на държавния глава, трябва да си отговори на въпроса: каква би била алтернативата? Колко други варианти за мнозинство и правителство имахме, след като избор след избор резултатите бяха сходни?

Радев отлично знае, че съставянето на кабинет на ПП/ДБ с подкрепата на ГЕРБ, а по-късно и на ДПС беше единственият вариант да се спре този безкраен низ от предсрочни избори. Бяха разиграни няколко варианта и при един от тях само малодушното оттегляне на БСП не доведе до мнозинство. Така остана единственият вариант с евроатлантическото правителство и мнозинство. И слава Богу, че се случи.

Тук, обаче, трябва да потърсим мотивите за подобно нелогично и провокативно поведение на президента спрямо парламентарната ни демокрация. Двете най-разпространени твърдения са, че Радев иска да продължи да управлява със служебни правителства и второто – че умишлено дестабилизира страната в услуга на Русия, превръщайки я в най-слабата брънка от евроатлантическата верига.

Макар и в сферата на хипотезите, аз не изключвам тайно сътрудничество между „Дондуков“ 2 и „Позитано“ в онзи  момент, в който БСП се отдръпна от една почти готова коалиция и провали мнозинството. Корнелия Нинова и Радев може да са врагове в личен план, но по отношение на войната в Украйна, износа на оръжие и верността към Русия връзките са здрави и както се казва – нерушими. Целта е била преговорите да се върнат в изходна позиция и двете основни политически групи отново да не могат за постигнат съгласие, притиснати от безкомпромисно настроения им електорат.

Но успешното, макар и изключително трудно постигане на съгласие между ГЕРБ/СДС и „добрите сили“ провали тези планове и косвено потвърждение за тезата ми е, че и от БСП, и особено Радев втвърдиха тона и позициите си. Президентът не само продължи да критикува правителството. Поведението му на срещата със Зеленски и особено недопустимото ме изказване на Рожен само в рамките на няколко дни показа, че останал без власт и подкрепа има паническо поведение, скрито под маската на твърдост и решителност.

На практика с това си публично поведение Радев активира както путинофилски настроената част от обществото, така и петата колона у нас, която с удоволствие и старание поддържа и дообогатява неговите тези. От подкрепата на патриотарски изяви и провокации в социалните мрежи до безумната защита на стотина бронирани машини, забравени от всички и символ на едно отминало безумие от преди 40 години…

Като резултат от това поведение на Румен Радев в социалните мрежи и особено във фейсбук упорито се заговори за необходимостта от импийчмънт на президента. Теза, която от месеци се споделя от политици донякъде в опит да измият „слама от челото“ от избирането му за втори мандат.

Това е много емоционално и почти неосъществимо. Да, в „наказателен план“ и като ясен знак, че този човек нито изразява единението на нацията, нито защитава нейните интереси е правилна стъпка. Тя ще бъде ясен знак и за международната общност в ЕС и НАТО. Но не очаквайте като с магическа пръчка Радев да изчезне от „Дондуков“ 2, където по Конституция ще дойде Илияна Йотова. Процедурата в КС е сложна, тромава и дълга. Но дори и да се случи, ще имаме един „мъченик“, чиято първа работа ще бъде създаването на партия /или оглавяването на БСП/, обединяването на патриотичните сили и ново начало в лявото политическо пространство. Там е политическата ниша.

Още от 2016 година твърдя, че на Радев му е тесен президентския костюм. Той иска да ръководи и да издава заповеди и да очаква изпълнение. Такава е същността на всеки военен. И го показва при всеки удобен и неудобен случай. В този смисъл лицемерието и жаждата за власт вървят  ръка за ръка.

А подготовката върви отсега. Просто следете кой къде ще бъде издигнат за кмет на местните избори.