Дойде ли време на БСП за пенсия?
Евгени Петров
Залязва ли БСП? Превръща ли се в маргинална партийка с незначително влияние в политическия ни живот? Отправя ли се по пътя, който много преди нея поеха бившите комунистически партии от страните на съветския блок?
Обикновено на подобни въпроси се отговаря с аргумента, че столетницата често е отписвана, но винаги е оживявала и е играла централна роля в политическия ни живот. Но тенденциите показват друго.
Всеки, който следи политическия живот отблизо не може да не отбележи, че при десетките варианти, които се разиграват по медиите за съставяне на правителство БСП почти не се споменава. Тя вече не е фактор в голямата игра, а по-скоро пълнеж за постигане на евентуално мнозинство. Или за приемане на някое решение като участник в т.нар. „тематични коалиции“. А само преди месеци, какво остава за години, такава ситуация би била немислима.
Спадът в електоралната подкрепа на социалистите не е просто видим, той е катастрофален. Докато през 2017 година БСП печели второто място с над 955 000 гласа, през април 2021 г. вече има само 480 000, през юли спада до 365 600, за да стигне най-ниското си ниво на последния вот от 233 000 гласа. С този резултат социалистите се позиционираха като пета политическа сила и на практика са от малките партии със затихващи, или незначителни функции.
Възможно ли е връщането на партията в А група на политическите играчи, или ще затъва, последвайки съдбата а СДС?
Стремителният тренд надолу на столетницата се дължи както на вътрешни, така и на външни, извънпартийни фактори. Вътрешните сякаш са ясни – противоборства между кланове по интереси от години, отцепване и отлюспване, вътрешнопартийна опозиция и т.н. Не е малко през годините да прогониш, или да те напуснат знакови имена като Георги Първанов, Румен Петков, Татяна Дончева, Мая Манолова, Михаил Миков, Кирил Добрев и още и още. Но заедно с това партията остана не толкова на леви социалистически позиции, колкото понякога на консервативно-популистки, с което си развали отношенията с ПЕС в Брюксел.
И още нещо – БСП си остана само при пенсионерите, не успя да се отвори към младите, или хората на средна възраст, въпреки декларативната си подкрепа към най-бедните и онеправданите.
Този процес на маргинализиране сякаш изглежда необратим въпреки неимоверните усилия, които полага Корнелия Нинова. По време на управлението на кабинета Петков тя направи всичко възможно коалицията на практика да изпълни именно програмата на БСП. Най-много беше свършено в социалната област. От ПП ставаха и лягаха с постиженията си за безплатните детски градини, данъчните облекчения за млади семейства, увеличените пенсии и т.н. В голямата си част това всъщност беше управление на БСП. И въпреки това получиха най-ниския си резултат в периода след 10 ноември.
Но нито Нинова, нито ръководството на БСП успяха да предвидят политическата промяна, която настъпи около 2020 година. Те нито очакваха, нито успяха да яхнат вълната, която се надигна срещу управлението на ГЕРБ. Точно тогава се появиха някои силно лумпенизирани и популистични политически движения, а в колбите на политическото инженерство започнаха да набират сили нови партийни проекти.
Всъщност, като изключим проблясъка на политическата еднодневка ИТН, която дръпна гласове отвсякъде и после загасна, двата основни „врага“ на БСП в политически план се оказаха „Продължаваме промяната“ /ПП/ и „Възраждане“. Сега социалистите изведнъж се оказаха в менгемето между тези две формации, които буквално ги „отвяха“ на последните два избора.
С поведението си ПП безусловно се позиционира в център-лявото пространство. Не само заради прословутите „С десни мерки – леви политики“. Както вече споменах, техен приоритет си остават социалните мерки, към това е насочена и философията на бюджета, която Асен Василев обясни. ПП хвана по-младите, по-образованите както и хората на средна възраст и буквално измести от тях БСП. Стигна се дотам сега двете партии да се обвиняват взаимно в преписване на програмите си.
Преди няколко години политолози прогнозираха, че новият идеологически разлом по оста ляво-дясно няма да е между консерватори и социалисти, а между консерватори и либерали. Точно това наблюдаваме в момента – ляволибералната ПП измества и задушава социалистическата БСП.
От другата страна обаче столетницата е притискана от една крайнолява популистка формация – „Възраждане“. Тя обира гласа на всички по-твърди противници на НАТО и ЕС, русофили и националисти, които бяха недоволни от раздвоената и разкрачена позиция на БСП, която много държеше да бъде хем евроатлантическа, хем да обича Русия. Почти с просто око може да се види ръстът при едните и спадът при другите.
Така се стигна до незавидната роля на столетницата да бъде приемана единствено като гарнитурата към основното ястие и да бъде подминавана като километричен камък при сметките около ново управление.
Има ли измъкване от това затъване? Вероятно да, но затова са нужни поне две неща. Първо, ако ПП като несистемна, популискта партия, полетяла на крилете на емоционалното очакване за нещо ново, продължи да губи и също да се маргинализира. Но това едва ли ще се случи, доколкото в тази партия отлично знаят в каква ниша са се прицелили. И засега успяват. И второ – коренна промяна в облика и характера на самата партия, която да се превърне в модерна социалдемократическа организация. А това минава задължително през смяната на лидера и почти цялото ръководство. Дали Станишев би се заел с подобна задача, или Радев също ще предяви претенции към „Позитано“ 20 предстои да видим.