Евгени Петров

Как така уж всички искат правителство, а политиците не могат да се разберат?

Според едно определение инатът бил некултурна воля. А междупартийният инат е колкото на стадо магарета.

Следя изказванията и позициите на политици и анализатори и не чух нито един да иска ново служебно правителство. Всички се надяват да се състави кабинет. И основната причина това да не се случва е упоритото, безкомпромисно негативно отношение на бившите управляващи спрямо ГЕРБ. Факт е, че от партията на Борисов като първа политическа сила предложиха преговори с независими медиатори и отвориха почти докрай ветрилото на компромисите. Обаче политическият инат и страха от собствения си електорат кара „Продължаваме промяната“ /ПП/ и „Демократична България“ /ДБ/ да не приемат подобен компромис. Компромис, който преди по-малко от година беше постигнат с лявата БСП в името на властта.

В телевизионно интервю бившият социален министър от БСП Георги Гьоков волно, или не, даде добър пример за механизма, който позволи да се пренебрегнат непреодолими ценностните различия на левицата с ПП и ДБ в името на властта. Те са и по отношение на предоставянето на оръжие за Украйна, и за закупуване на бойни самолети, и по цялостното отношение към Русия /още няма отговор признават ли незаконните референдуми на Путин/, и за Газпром… Но, казва Гьоков, ако ще преговаряме за съставяне на кабинет, тези различия могат да бъдат загърбени и да се съсредоточим върху това, което ни обединява. /цитирам по смисъл/

И това изглежда охотно се приема както от ПП, така и от ДБ в името на властта и основният лозунг „Всички срещу ГЕРБ“.

Ами много добре, дори отлично е да се говори по политики, които обединяват, а не разделят. Точно това всъщност предлагат от ГЕРБ с преговорната група Плевнелиев-Паси. И точно защото ще се види, че разликите в програмите и приоритетите на трите основни евроатлантически партии са минимални и напълно преодолими, те отказаха дори да седнат с двамата медиатори и да ги сравнят.

Ето ви го двойният аршин – с идеологическия враг БСП можем да се обединим по общи политики, загърбвайки това, което ни разделя, но с ГЕРБ обратното – загърбваме това, което ни обединява заради това, което ни разделя.

А обективно погледнато различията между ГЕРБ и ДБ са в пъти по-малко от тези, които разделят градската десница и БСП. Особено в идеологически план.

Ама ГЕРБ не били показали, че се променят. Що, а да не би докато управлявахте с БСП да видяхте у тях промяна? Не, и всички сочат, че се хванахте за полата на Корнелия Нинова. Нито оръжие за Украйна, нито Кулеба говори пред парламента, но изпълнихте точка по точка социалната програма на левицата, от което сега има опасност да влезем в дългова спирала. Нещо повече, икономическият корифей Румен Гечев продължава публично да твърди, че заради все още ниското съотношение дълг-БВП догодина можем да си позволим още няколко процента отгоре.

Далеч не съм единственият, който е на мнение, че безогледното сатанизиране на ГЕРБ трябва да престане. Защото сега изборът е правителство, или нови предсрочни избори за които преобладаващото мнение е, че няма да променят нищо. А от едната страна на везните стои омразата към партията на Борисов и още от безконтролно управление на президента Радев, а на другата – бюджет, закони, за да си получим парите от Европа, антикризисни и антиинфлационни мерки, решителни стъпки към Еврозоната и Шенген, конкретни мерки в помощ на Украйна… Сред тях са и избор на нов ВСС и главен инспектор, съдии в КС и още, и още… Само когато има парламент ще има и широк обществен дебат по съдебната реформа и контролът над главния прокурор за което толкова настояват от ДБ и ПП.

Ако само преди месеци за ДБ по искреното признание на Борислав Сандов, за тях изборът на БСП пред ГЕРБ е бил изборът на по-малкото зло, сега нещата са коренно променени. И войната, и инфлацията, и енергийната криза. След срещата за бюджета, инициирана от БСП бившият финансов министър Кирил Ананиев съобщи, че никога досега след 1997 година страната ни не е била в такова тежко финансово състояние. И с всеки изминал ден получаваме още и още ясни знаци, че парламент и правителство са необходими повече от всякога.

Само преди години въпросът пред България беше как да растем по-бързо. Сега въпросът е как да затъваме по-бавно. И само едно магаре няма да е достатъчно да изтеглим колата. Макар и не от първи опит.

За мен чашата все още е наполовина пълна.