Изумителни ценностни кръговрати ражда политическата вакханалия, братя и сестри демократи. Особено в самоназначилите се пазители на самата демокрация.

Следя истерията около Джейхан Ибрямов – верен и непоколебим съратник на Доган от младежките му години. На същия Доган, единният и неделимият с ДПС – проклятието на България, обръчите от фирми, феодализирането на цели райони на България, най-клиентелистката партия, управлявана като еднолично търговско дружество…

Ако тая драма с ареста на Ибрямов се беше случила само преди 2-3 години всички щяха да ръкопляскат. Сега либералният вектор вкупом е хукнал да се рови в запетайките на закона дали действията на полицията и прокуратурата са били правилни, дали се действа в условия на неотложност, кога е възникнало престъплението, до кой момент има имунитет и откога няма, и т.н.  и т.н.

За Бога, та нали години наред говорим за купуване на гласове, процес който стигна до Еверест през последните седмици. Даваме ли си сметка, че ако при случая „Ибрямов“ нещата юридически се оказват толкова проблемни, защо искаме масово обвинения и осъдителни присъди срещу търговците на гласове? И защо протестираме,, че са толкова малко?

Аз съм последният човек, който ще ви внушава, че със законовите изисквания и процесуално-следствените действия може и да се правят компромиси. Но в момента /както и в 90% от случаите при заплетени казуси/ имате 2 юристи с 3 мнения. В случая  застъпвам тезата, че имунитетът, че даже и два, са дадени, за да може народният представител свободно да защитава своите  политически тези и да го предпазва от неправомерни и незаконни атаки срещу него от политическите му опоненти. Но не и не, когато има обосновани подозрения, че той самият се готви да извърши престъпление, особено в политически предизборен период.

И всичко това – не заради принципа и справедливостта, а за да се оправдае пред обществото твърдението, че неговият /на Доган/, основен враг владее едва ли не цялата държава. Ами не, не я владее. Нещо повече – от месеци твърдя, че неестествено голямото му влияние върху съдебната система като цяло непрекъснато намалява с намаляване и на политическото му влияние, и на минималното обществено доверие, с което се ползва. И ще продължи да намалява.

Проста аритметика – ако Пеевски като председател на ПГ на ДПС и на партията с личната благословия на Доган и разполагайки с 47 депутати имаше обяснимо влияние върху живота и решенията в парламента, сега се очертава да има два пъти по-малко влияние. И от балансьор в миналото, сега двете ДПС-та, ако влязат в парламента, ще се превърнат в нещо като политическа хранителна добавка на опитите за градеж на бъдещо парламентарно мнозинство, ако изобщо се стигне до тях. Лично  аз виждам и Пеевски, и Доган повече като опозиция, или най-много като подкрепящи управлението без участие в него.

Не на последно място – ако арестът на Ибрямов е постановка на самия Пеевски, това е като да стреляш с топ по муха – ще има същия ефект. Операцията е рискова, изисква много усилия, разработки, технически средства, необходимо е да се впрегнат и полицията, и прокуратурата и съдът, който първо да разреши използването на СРС и второ – друг състав да го остави в ареста. Не ви ли се струва твърде конспиративно и трудно за изпълнение под влиянието само на един човек? И ако е така – какво би спечелил? В тази брутална война между него и Доган привържениците на двете крила са се определили ясно. Подобно действие /мисля, че за първи път арест на депутат по време на капания/ би накарало много малко хора да променят мнението си и да минат в другия лагер. Но пък би втвърдило до крайна степен феновете на Доган, а самото внушение от симпатизанти на либералния вектор, че задържането на Ибрямов е незаконно би насочило също толкова малка група колебаещи се към подкрепа за онеправдания и незаконно атакуван почетен  председател на ДПС. В този смисъл резултатът ще бъде нулев, или с минимална изборна печалба, а защитата му от общественици и политици от определена политическа коалиция леко започва да намирисва на поведението им спрямо Иванчева, когато се снимаха с нея като своеобразен протест тогава срещу Иван Гешев. Иначе казано операцията „Ибрямов“ си е чист балон, пълен с мръсен въздух.

До края на предизборната кампания остават 20 дни. Дори да допуснем, че арестът на Ибрямов е предизвикан от главния политически опонент, това е само хипотеза и резултат от вътрешнопартийна безсмилостна война на живот и смърт. И Борисов, Горанов и Арнаудова бяха арестувани незаконно, но това в крайна сметка не промени нищо. „Сглобката“ се създаде въпреки тая изумителна простотия. В този  смисъл далеч по-важно е двата основни политически играчи – ГЕРБ и ПП/ДБ да търсят варианти за бъдеща коалиция, защото ако продължаваме така, държавата наистина  ще се превърне в територия. Трети винаги ще се намери.  Както се казва – да оставим компетентните органи да си свършат работата. Вие си гледайте кампанията.