Деструктивното поведение на партията на Кирил Петков и Асен Василев – волно или не обслужва интересите на пропутинска Русия

Мразя да пиша за неща, които не одобрявам, но понякога се налага. Върл противник съм на всякакви световни конспирации, но не от вчера и не само у мен се промъква подозрението за саботаж на държавата. И то в полза на сили  на североизток от нас.

Според принципа, наречен „Бръсначът на Окам“ „от множество теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата“. И когато ставаме световен шампион по последователни предсрочни избори, държавата блокира и тъпче на едно място, когато светът лети напред, а предизвикателствата се множат, когато конфликтите и разделението в обществото стават всекидневие и влизаме от криза в криза, е редно да си зададем въпроса от римско време: „Cui bono“ (в чия полза, на кого е изгодно). В случая въпросът е кой има полза една държава в ЕС от югоизточният фланг на НАТО да боксува, раздирана от най-голямата политическа криза в най-новата ни история, застинала на глух коловоз в буренясала нива? Особено на фона на войната в Украйна мисля, че отговорът е ясен.

И всичко започна с един вдигнат юмрук през 2020 година в деня, в който заедно с Хърватия бяхме приети не само в ERM 2, но и в Банковия съюз. Последва схемата „Всички срещу ГЕРБ“ под мотото „Мутри вън“ и изчегъртването, които струваха няколко ялови парламента и едно миш-маш правителство, разпаднало се след няколко месеца. Четири години по-късно (почти половината време от цялото управление на ГЕРБ) резултатът е блокирала държава, провалена конституционна реформа и едно проучване на Центъра за изследване на демокрацията, според което по нива на корупцията сме се върнали в 1999 година. А в последно  време бизнеслидери и известни икономисти вече говорят и за икономическа криза, и за гръцки сценария.

През тези 4 години ни управляваха или служебни правителства на по всеобщо мнение проруския президент Радев, или неговите „производни“ от ПП Кирил Петков и Асен Василев. Същите, които заедно с ДБ лепяха плакатите „С вас сме г-н Президент“, подкрепяха Мая Манолова за столичен кмет, а на последните местни избори издигнаха едно от най-отявлените отрочета на ДС за кмет на София. И пак същите, които извоюваха дерогацията, от която Лукойл спечели милиарди в зелено. Само за едно от тези неща самите те биха обявили Борисов за путинист и русофил.

Сега сме в нечуван  и невиждан изборен  маратон. Социологически проучвания едно след друго показват не само отчетлива преднина за ГЕРБ, но и повече трето, отколкото второ място за ПП-ДБ, които  на миналите избори буквално се сринаха. И въпреки това техните лидери продължават да настояват за своите политики, поставят условие след условие и ултиматум след ултиматум на ГЕРБ със самочувствието на единствената и непогрешима истина и морал от последна инстанция и така за пореден път поставят под риск съставянето на жизнено необходимото ни мнозинство и правителство. И отново – кой има полза от това?

Дали това са неоснователни мои съмнения преценете от думите на иначе спокойния и уравновесен Росен Желязков по Нова: „Моето усещане е, че те /ПП/ не искат да има държава“.

ОК, да приемем, че тази теза не е вярна. Но съвършено вярно е, че държавата отслабва и линее, което безусловно е в полза на евразийските сили и против интересите на гражданите. Важен е крайният резултат, а той е именно такъв.

Всъщност освен нея има и още две възможни обяснения за  причините поради които се стигна дотук – пълна политическа аматьорщина и съзнателно ограбване на държавата. Възможна е и комбинация от трите. Защото непрекъснатите измислени управленски „иновации“ като „сглобката“, „три месеца отлагане на мандат“ и „равноотдалечен премиер“ и „ние им нямаме доверие“ не са в обичайния политически арсенал за съставяне на правителство в западния свят и непрекъснатите почти неприемливи условия също могат да се тълкуват като политически саботаж.

Парламентарната демокрация има своите проверени в дългогодишната практика правила. В търсене на изход от кризата при седмите парламентарни избори от 2021 година насам двата основни опонента – ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ застъпват два различни подхода – за коалиционно правителство с ярки политически фигури за носене на ясна политическа отговорност и за поредния експеримент – т.нар. равноотдалечен премиер и правителство от всички парламентарно представени сили.

Грешната пътека, по която отново предлагат да вървим „добрите сили“ най-добре се вижда от едно интервю на тикания за премиер Николай Денков по БНТ. Неколкократно негови съпартийци посочваха като условие за бъдещо управление не само равноотдалечен премиер, но правителство, който ще изпълнява тяхната програма. Това е пълен нонсенс, как така равноотдалечен, с програмата на втория, или третия на изборите? Другите за  какво участват, особено първия? И още по-важно – за какво да гласуват тогава симпатизантите на една, или друга партия?

Въпросът за програмата и отговорността на едно бъдещо „неутрално“ правителство е възлов. Според Денков този, който гласува за кабинета ще носи и отговорността за неговите действия и управление. Какво излиза – че ако ГЕРБ са първи и то с разлика, както сочат проучванията, те ще носят най-голяма отговорност за правителство, което обаче ще изпълнява програмата на ПП-ДБ…

След толкова много компромиси и експерименти и най-вече след две управления на ПП-ДБ, както самите те често напомнят, меко казано е неприемлива подобна схема. Борисов, който безспорно е изправен пред труден избор трябва да прецени степента на компромиса, който да направи. Отговорността му е не само пред актива на ГЕРБ – там, по думите на Томислав Дончев са готови да стигнат до ръба на саморазрушението. Но членовете и симпатизантите на партията не мислят точно така. Въпросът е след 4 години на застой и на практика регрес, до каква степен ще приемат идеите и философията на програмата на Кирил Петков и Асен Василев особено във финансовата част, която по мнението на известни наши икономисти търпи пълен провал.

Вместо финал: ако ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ получат над 121 места в парламента, или плътно доближат това число, не изключвам възможността за постигане на съгласие за излъчване на ваимноприемлив премиер и правителство при пълен взаимен контрол върху неговата дейност. Разликата с нелепицата „равноотдалечен“ е, че това ще бъде решение само на двете политически сили и няма да има необходимост да бъде одобряван от всички. Заради натрупаното недоверие на места и лична омраза, конструкцията ще бъде крайно неустойчива и подозрението към всеки министър може да се превърне в повод за разтуряне на подобна коалиция. Но удавената в бъчвата с партийни интриги, партизанщина и кариеризъм държава има неотложна нужда от животворна глътка политическа устойчивост и предвидимост.

Важна предпоставка това да се случи е старо правило и в бизнеса, и в политиката: в случаи на непримиримост и остро противопоставяне на преговори се сяда без предварителни условия. Толкова ли е трудно, особено в „Промяната“ да осъзнаят, че не са центъра на вселената с единствено правилните управленски решения. Опитайте първо да извадите гредата от собственото си око и тогава сядайте на преговори.