Изборите и Румен Радев – между злобата и политическите амбиции
Евгени Петров
Да започнем с един леко нецензурен виц: Тича Зайо из гората и вика: „Бягайте, че лъвът гони всичко мъжко и къса по три тестиса.“
„Е, какво“ викат животните, „ние имаме по два“.
„Да“, отговорил Зайо, „ама той първо къса, после ги брои.“
Нещо подобно се случи и с президента, който първо обяви датата на изборите, а после започна да брои за и против и да се колебае кога да бъдат проведени.
За да се разберат мащабите на гафа, трябва да се припомни позиция на Радев точно отпреди месец. На 7 декември при (кой знае защо) честването на рождението на Вапцаров с военни почести, Радев беше категоричен в избора си за дата на изборите. Тя беше съобщена след уточняващ журналистически въпрос, че понятието „в срок“ означава 2 месеца с почти ултимативен тон. 28 март!
Нещо повече – президентът-опозиционер неведнъж е подчертавал, че всяко оставане на власт на това правителство е пагубно за България.
Президентът заяви още, че трябва да се създадат необходимите условия от всички държавни органи, от които това зависи – изборна администрация, изпълнителна и законодателна власт. (цитат от БТА).
Тоест – аз ви казвам 28 март, вие действайте и осигурявайте честни и безопасни избори.
Точно, ама точно тези „указания“ изпълнява и правителството. Министърът на здравеопазването му го каза в ефир – че и щабът и кабинетът подготвят планова е протоколи, съобразени с тази дата.
И точно, ама точно обратната песен пее сега Радев – дайте ми прогноза, за да определя датата.
Никой на Дондуков 1 няма нито боб, карти таро, или кристално кълбо, за да каже какво ще стане след 3 месеца. Нямат ги и в Германия, Франция, Великобритания, САЩ или Световната здравна организация.
Да се иска и не само да се иска, но и да се настоява неколкократно за подобна информация, план или протокол (тук няма тайни, срещата беше излъчена директно по НОВАНЮЗ) е първо опит да се снеме отговорността от държавния глава и да се прехвърли върху експертите и правителството.
И второ, ако прогнозите не се сбъднат, (а няма човек или институция в света, който да направи сигурна тримесечна прогноза за изборите) отново да нападне правителството, че не си върши работата.
Е, тогава споделете г-н президент, как при липса на каквито и да е консултации определихте 28 март за дата на провеждането на вота? На 7 декември не само, че имаше пандемия, тя беше във вихъра си. Как го решихте? С кого се консултирахте?
И още нещо – защо наистина да се отлагат изборите? Та нима вдигнатият юмрук не беше в подкрепа на всички, които искаха незабавни предсрочни избори? Какви са сега тези колебания дали някои (основно извънпарламентарни) партии са успели да се подготвят? И изобщо президентът надпартийна фигура ли е, или отявлен политически опонент на управляващите?
За това поведение на Радев може да има няколко хипотези – от неприкритата омраза към Борисов и управляващата коалиция до собствени планове за влизане в политическата игра. И вероятно Радев с отрицателния си политически опит смята, че с датата на изборите може да (пред)реши резултатът?
Това е доста елементарно. От месеци наред според всички социологически сондажи – и на Екзакта и на Алфа рисърч ГЕРБ напук на ОФ-движението срещу себе си води с около 2% пред БСП, а ДБ сякаш се спихва, защото 5.6% от всички гласували като резултат поне засега е доста по-нисък от постижението на Реформаторския блок /над 8% и 23 депутати в коалиция с ГЕРБ, да припомня/ . И двете основни политически сили обявиха, че за тях датата на изборите няма значение.
Парадоксално, но сега Борисов иска по-ранни избори, а извънпарламентарната опозиция – по-късна дата.
Далеч по-опасна е хипотезата, при която, ако ГЕРБ отново спечели изборите, президентът, силно подкрепен от губещите (най вече БСП и ДБ) да поискат тяхното касиране. Примерът с Мая Манолова е пресен. Тази хипотеза далеч не е в областта на конспиративните теории, защото отсега групи и партии и движения „по интереси“ се обединяват, за да следят честността на изборите. Ако към тях прибавим и очакваната ниска избирателна активност в условията на пандемия, както и шарен 6 или 7-партиен парламент, може да се очаква искане за нови предсрочни избори. И то преди президентските, със служебен кабинет, в който Радев да е пълен господар на държавата и изборния процес.
Но това е твърде сложна за анализ ситуация, особено за президент без никакъв политически опит, който първо обявява дата на изборите, а после започва да пита кога всъщност да бъдат.
Особено, ако гледаш от капандурата на „Дондуков“ 2, особено, ако оттам виждаш единствено изборите за собствения си втори мандат. Доста гадно ще бъде ако сбъркаш с датата на изборите за собственият ти имидж. Затова искаш да го прехвърлиш на експерти и правителство, които обаче не ти се вързаха.
By the way, ДПС вече се произнесе по въпроса читав ли е този държавен глава, или трябва друга глава за държавата.