Ако ГЕРБ пак спечели бъдещи предсрочни избори, „добрите сили“ да забравят за ново правителство с техен мандат и министри

Тъй като сюжетът с бабите, които напътстваха политиците на пазара позалиня, редно е да го върнем на сцената на аргументите. Та като бях малък и се готвех за поредната беля, баба ми казваше: „Не дърпай дявола за опашката, че си няма работа и само теб чака…“

Така и с нашата управленска сглобка. Тъкмо политическите анализатори се обединиха в прогнозата си, че ротацията ще мине без сътресения и Кирил Петков дръпна рогатия за опашката… Всичката Мара втасала, та опряха до Външно.

Същите анализатори вече тактично и щадящо обявиха поведението на Петков за глупост и прогнозираха, че най-логичният развой на събитията е ГЕРБ да запазят МВнР, но с друг министър, различен от Габриел. Аз мисля същото, но е важно защо поведението на едната част от сглобката, и то най-вече ПП прилича на безсмислено политическо сепуку.

Първо, заради аргументите. Колкото и казани разговорно, но в съзнанието на обществото остават мотиви като „Ники трябва да пътува“ и „Да се чува гласа на ПП в чужбина“. И когато към тях прибавиш мотиви като „необходимост от баланс“, при положение, че държиш целия Министерски съвет без премиера, е нелепо до нахалство.

Второ, защото желанието за смяната във Външно дава очевидно фалшивия сигнал, че там нещата не вървят и така удря по самите основи на сглобката, чиято спойка са евроатлантическите ни ценности и принципи, в които МВнР играе основна роля.

Трето – заради външнополитическата обстановка. Светът се тресе от конфликти. Войната в Украйна, жестокият сблъсък в Ивицата Газа, силно нестабилната и изпаднала в рецесия Германия, нелепите позиции на Тръмп са само част от огромните предизвикателства, пред които сме изправени. А според почетния председател на ДПС Ахмед Доган „Промените сега са по-големи и дълбоки от тези през 1989 г.“. От тази гледна точка да повериш ръководството на външните работи в ръцете на аматьор в дипломацията е меко казано безотговорно. Бившият зам.-министър на външните работи и анализатор Милен Керемидчиев беше категоричен по въпроса: „Денков не става“.

Четвъртото е може би най-важното за съдбата на  ПП (Първия Проект) на Радев. Да допуснем, че и двете страни не отстъпят и отидем на избори, което би било отчайваща глупост заради причините, посочени в т. 3. Още преди сглобката социологическите данни показваха, че докато ГЕРБ запазват своите позиции, ПП започват постепенно да губят симпатизанти. След създаването на коалицията ГЕРБ се отърва с електорални драскотини, докато ПП претърпяха видими щети. И двете страни изядоха торбата със сол и дори си платиха за това, но при едни предсрочни избори ПП ще отнесат и тоягата. И то не само заради очаквания спад в доверието към тях.

Социолози и политолози твърдят, че едни нови избори няма да предизвикат съществени промени в позициите на парламентарните партии (новият проект на Радев изобщо не е готов за избори), Така на пръв поглед ще се повтори досегашната конфигурация. Точно тук зейва огромният проблем и рисковете за ПП. Защото въпросът е какво следва нататък.

Ако Кирил Петков и Асен Василев самонадеяно си мислят, че след тези избори просто ще играят второ полувреме на един и същи мач, дълбоко се заблуждават. В този смисъл едва ли ГЕРБ отново ще се съгласят да отстъпят на втората политическа сила отново първа да прави кабинет и да има ротация, камо ли да остане с един министър-вицепремиер както досега.

Има и други неизвестни. Например дали и кога ще избие публично тихият ропот на партиите от ДБ срещу властолюбивото и на места глупаво поведение на Кирил Петков и Асен Василев. Да припомня, че според едно социологическо проучване „за партийна употреба“, поръчано от „Зелено движение“ ПП и ДБ са с изравнени позиции. А в точка „Разни“ можете да включите всички останали изненади, които може да ви поднесат българските политици, способни да направят проблем и от начина, по който си изстисквате пастата за зъби.

Така че, аз разчитам уверението на лидери на ПП плюс Лена Бориславова, че са готови за избори като „готови да загубят още“. Защото трябва да е ясно, че ако сега ще имат всички министерства без премиер и Външно, след нови предсрочни избори могат да имат само няколко министерства и далеч не най-важните.

От своя страна Борисов се усети, че двата поста за Габриел не са най-практичното нещо и бързо се коригира. Затова моята прогноза е, че едва ли ще се стигне до нови избори, но постът първи дипломат на България ще бъде за ГЕРБ.

Що се отнася до Кирил Петков, известно е, че каквото човек сам си направи и най-големия му враг не може.

Баба ми казваше в такива случаи: „искай и ще ти се даде. И добавяше: „но гледай да не искаш много“.