В противен случай ПП-ДБ изпадат в парадоксалната ситуация да се борят със статуквото под негов контрол

Парадоксалното е, че Борисов трябва да се моли за по-добър изборен резултат за доскорошните си партньори

Евгени Петров

Лидерите на ПП-ДБ трябва да запалят свещ в някой храм с гореща молба в края на изборния ден ГЕРБ и ДПС да имат гласовете за мнозинство, а оттам и за възможността да съставят правителство. Това комай е единственият що-годе приемлив вариант с шансове за оцеляване на „добрите сили“.  

Онези, които следят политическите процеси отблизо със сигурност ще си припомнят поредното условие, което само преди месец от ПП-ДБ поставиха пред ГЕРБ за бъдеща съвместна работа – категоричното изключване на ДПС/Пеевски от всякакви управленски схеми. Целта на пакутирането на Борисов с Пеевски беше инфантилно-наивно-прозрачна – да се пренесат негативите от санкционираният по Магнитски политик към най-голямата партия, от която и двете да претърпят имиджови щети.

Да, но всичко това се случваше във време, когато на  Петков-Василев-Христо Иванов и през ум не им минаваше, че ГЕРБ и ДПС могат да съберат гласове за самостоятелно мнозинство, както и че 200 000 техни фенове ще ги напуснат. Нещо повече, персоналната социология на Кирил Петков сочеше, че разликата с ГЕРБ може да се стопи до 2-3 процента.

И още нещо –  с напредване на времето на политиците от градското либерално пространство им просветна, че с или без условия, за най-важните промени в съдебната система и избора на най-важните регулатори ще им трябва ДПС. А Доган няма как да им позволи да използват партията му като резервна гума, до която прибягват само при нужда, а през останалото време да я друсат в багажника. Те най-после проумяха, че втора подобна идиотска сглобка против всички традиционни демократични правил няма как да има. И че първата политическа сила този път без колебания и рискови компромиси ще предложи правителство и премиер, като има немалка вероятност това да е Борисов. (тази тема изисква  отделен анализ поради гоямата си важност и символно значение.) И ако това се случи като сочат данните до момента, промяната ще трябва да се извършва под надзора на самите променяни… За прогресивно-либералната общност това е самоубийствен вариант.

И изведнъж плочата се смени. Вече и безкомпромисните борци срещу статуквото, и симпатизиращите им политолози заговориха колко е хубаво, видите ли ГЕРБ и ДПС да направят коалиция. И колко безотговорно би било към държавата, ако това не се случи. Защото по-добре правителство пред поредни нови избори.

Признавам, че в условията на класически цугцванг, това е може би единственият спасителен вариант – да излязат в опозиция. Логиката е проста – по-добре да атакуват „статуквото“ като негови противници, отколкото да го подкрепят като негови партньори. Има и „съпътстващи бонуси“. Подобен вариант дава широко поле за критика на мафията, корупцията, колаборацята със санкционирани по Магнитски… Пак на упрвляващата коалици ще бъде прехвърлена отговорността за лоши управленски решения, липса на реформи (повод за всичко се намира), кадровите смени в регулаторите, изборът на кадровиците на съдебната власт, законодателните промени в съдебните закони и още, и още. Всичко това дава безбрежни възможности за критики, политически атаки и обвинения в поредното завладяване на държавата.

Е, няма да е като да си в управлението, но това е най-малката щета, с която ПП/ДБ могат да се измъкнат , ако данните на социолозите се потвърдят и на 10 юни.

Обаче, обаче, обаче…както казва моят любим герой на Салман Рушди от „Харун и морето от  приказки.“ Така е поне на теория, или в дебрите на пожелателното мислене. Първо, нито Борисов, нито Доган ще се вържат на тази въдица. Второ, всеки, който познава дори малко Борисов, знае, че за лидера на ГЕРБ е много трудно, клонящо към невъзможно, (никога не казвай никога) да направи коалиция с ДПС. Едно, заради обществените настроения и друго, защото едва ли е простил „Аферата Костинброд“, която си беше par excellence държавен преврат. Нито „Боли ли като ви вадят зъбките“ на Христо Бисеров.

Що се отнася до регулаторите – бих се обзаложил на тлъста сума, че ще направят показно за прозрачен и експертен избор. Въпреки, че за електората на промяната това няма значение – и Айнщайн да изберат, зад него ще наднича Борисов.

Доста спорно, да не кажа инфантилно е очакването, че ако не направят коалиция с  ДДС „ГЕРБ няма как да обясни това на избирателите си“. Има и още как. Най-малкото, защото Борисов още от времето, когато Кирил Петков изобщо не е мислил за политика, мрази мнозинства „на ръба“ и по принцип търси по-широка парламентарна подкрепа. Със същото основание бих казал обратното – а как ПП/ДБ ще обяснят на своите избиратели отказа от участие в бъдеща коалиция, която поне на декларативно ниво има почти същата програма и основни приоритети, каквито защитават и „добрите сили“?

Та, признавам, че новата тактика и опорка на градските либерали да тикат в една прегръдка ДПС и ГЕРБ има своите основания. Проблемът е, че няма как да стане.

Сега остава Борисов да стиска палци за по-висок изборен резултат на ПП и ДБ, които ще му позволят да тества готовността им за бъдеща коалиция.