Дори премиерът да е уважавана и авторитетна общоприемлива личност, необходимо е ясно коалиционно споразумение, а министрите – знакови политически фигури

Изумително е упорството, с което политическите представители на либералният вектор се опитват да решат сложни проблеми по възможно най-грешния начин.

От години търсят решаването им през конкретни  личности, а не през принципи. Примерите с главния прокурор са показателни, въпреки че борбата за реформа в съдебната система е епична и безрезултатна. Никакъв проблем нямаше да има с прокуратурата, ако на мястото на Гешев беше избран Христо Иванов, примерно. Или пък условието: „Борисов да се пенсионира и можем да говорим с ГЕРБ…“

Сега е същото с равноотдалечения премиер. Ще намерим един братовчед на Христос и всичко ще си дойде на мястото. Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров. На Гарбовски какво му беше? Или обратното – махаме Пеевски и нещата тръгват по мед и масло.

Тая работа с равноотдалечения премиер е меко казано семпла. И то, защото от ПП не могат, или не искат да видят основни принципи в парламентарната демокрация. Въпросът е не само  да се намери една общоприемлива и авторитетна личност. Грешката, или поне внушението е в това, че разрешаването на проблема с управлението се търси в Министерския съвет. Той е изпълнителят, възложителят е в парламента. И ако толкова усилено Кирил Петков говори за непреодолимото недоверие между тях и ГЕРБ, то е недоверието между политиците и самите партии, а те са в Народното събрание.

Та става дума за мнозинството, необходимо, за да даде доверие на кабинета „Христос и 20-те министерски апостоли“.

Най-ясно казано, ще се опре до програмите. И на пръв поглед всичко  е наред – и двете коалиции са за ЕС и НАТО, и двете искат Еврозоната и Шенген и подкрепят Украйна. Никаква разлика няма и във вътрешните приоритети – образование (между другото издигнато като първостепенна задача от кабинета Борисов 3, когато рязко се увеличиха учителските заплати), здравеопазване и инвестиции в човешки капитал.

Проблемът идва от начините, по които това да се постигне. Тук се сблъскваме с две коренно различни философии в бюджетирането. И без капка пристрастие напомням, че финансовата политика на Асан Василев от последните години беше направена на дреп и от видни икономисти, и от независими финансови експерти, и от представителите на бизнеса. Точно около приемането на бюджета ще бъде най-големият сблъсък. Защото колкото и да обяснява Асен Василев, няма как в една държава в продължителна политическа криза и неработещи институции да искаш да постигнеш хем нисък бюджетен дефицит, хем да вдигаш с по 20% заплати и пенсии. А премиерът Христос само ще седи отстрани и ще чака каква финансова каша ще му сготвят в парламента.

Именно там, в пленарната зала и по коридорите ще трябва да се търси евентуалното съгласие, компромиси и преодоляване на недоверието, никакъв „равноотдалече“, или „раавноприближен“ премиер няма да ви свърши вашата работа. А пътят е осеян с мини. Само за пример, представете си при тази истерия около Пеевски какъв вой ще се нададе, ако неговата ПГ подкрепи един примерно фискално по-консервативен бюджет, предложен от ГЕРБ, срещу популистките сметки на Асен Василев.

Разбира се, не забравям темата на темите – съдебната реформа и борбата с корупцията. Тя също се очертава гнездо на конфликти, но е видно и за неспециалисти в политологията, че ПП-ДБ почти се отказаха да говорят за нея предизборно, осъзнавайки най-после, че това 15 и повече годишно лягане и ставане с въпросната тема, превърнала се почти в мания, не среща разбиране у избирателя. Вместо това особено от Промяната взеха на въоръжение лявата реторика на БСП и не само говорят, но и предлагат приоритети досущ от програмата и целите на левицата с изключение на данъците. Но пък предизборно никой не смее да отвори дума за тяхното увеличение.

По въпроса за  борбата с корупцията, която към момента се свежда най-вече до приемането на някои закони и особено попълването на регулаторите и избор на нов ВСС нещата стоят нееднозначно. Причината е, че с провала на конституционнните промени, които бяха гласувани въпреки повсеместните критики от академичната правна общност и видни констиуционалисти, доверието в техните правни възможности рязко намаля. Борисов беше издал „заповед по гарнизона“ да се гласува всичко, което предложи „писмовният Христо“ „само мир да има“ и вече се отнасят внимателно и критично към всеки законопроект, на ПП-ДБ. Нещо повече, либералните сили внесоха три законопроекта, които самите те не гласуваха и станаха за резил. Очевидно този път опорката „не ни приемате законите, значи сте против борбата с корупцията“ едва ли ще проработи. И тук очаквам да избухне някоя мина на взаимното недоверие.

Третото гнездо на конфликти ще бъде целият пакет от персонални назначения. Той включва както избор и взаимно разбиране за министър-председателя, така и на още 20 министри и поне 60-70 зам.-министри. Отделно областните управители. Втората голяма група са председателите и членовете на регулаторите и съставът на ВСС от парламентарната квота.

Залагам си месечната пенсия, че ако е вярно твърдението за вездесъщия и всевластен Пеевски (за мен умишлено преиграно и основна опорка) тези кадрови избори ще катастрофират, защото все някой ще бъде обвинен ,че човек на Пеевски.

Та основният извод е: с избора на т.нар. „равноотдалечен“ премиер нещата с управлението няма да се решат, нито ще се възцари взаимно доверие. Слонът, който „добрите сили“ упорито не искат да видят свободно се разхожда  парламента. Затова за мен подходът и последователността са следните при вариант трипартийна коалиция:

1/ Преговори по политики и търсене на компромиси при основните различия.

2/ Подписване на ясно и подробно коалиционно споразумение. Без него не може да се мине.

3/ Въз основа на програмата да се определи и личността на премиера. В компромисен вариант той наистина може да бъде известна и уважавана обществена личност, която да се съгласи да изпълнява вече приетата коалиционна програма, но министрите задължително трябва да бъдат политически лица за носене на ясна отговорност. Броят им – спрямо изборните резултати. Стига експерименти. И е справедливо.

4/След съставянето на правителство – избор на регулаторни органи. Тук разбирателство също е възможно. Отлично си спомням една позиция на Кирил Петков (цитирам по смисъл): Ние ще предложим половината и ГЕРБ ще предложат половината. И така със сигурност ще имаме най-малко 50% качествени и независими експерти“. Да я приложат и сега. Всъщност досега винаги регулаторите са избирани на квотен принцип.

Подводните камъни и мините ще бъдат на всяка крачка, ще се спори за всяко министерство и за всеки член на регулаторите. Например за Външно, защото „Ники трябва да пътува“, или МВР, защото „с наше МВР трябва да правим избори“ и т. н. Но зад всеки спорен въпрос стои и съответният компромисен отговор.

Въпреки някои мрачни прогнози, аз съм оптимист.