Преминахме психологическата граница от 1000 новозаразени. Не гледаме ли прекалено спокойно на бурното развитие на втората вълна от Ковид 19?

Ясно е, че трябва да се търси баланс между отражението върху икономиката, възможностите на здравната система и реакцията на обществото. Онова, което става в Западна Европа ни дава редкия шанс да погледнем в бъдещето, защото това ще дойде и при нас. Не е ли логично да го изпреварим /както стана и през първата вълна/. Като следя видеообмена и острите реакции на хората срещу ограниченията и като се сетя, че вече сме в предизборен период мога да си обясня поведението на управляващите, но това е може да бъде оправдание. А в предизборен план може да се случи далеч по-лошото – да затваряме заведения и да налагаме карантини месец-два преди изборите.

Така че въпросът със строгостта на мерките е колкото научно-медицински, толкова и политически.

Не съм съгласен и с логиката на здравния министър, че „защо да въвеждаме по-строги мерки, като сегашните не се спазват“? Обратното – като въведем по-строги, ще очакваме поне тези да започнат да се спазват.

И как така хем болниците на много места вече са със запълнен капацитет, а лекари и сестри са на ръба на силите си, хем здравните власти ни уверяват, че засега няма нищо страшно.

Именно „засега“. А след месец?