Стоил Стоилов, изборен наблюдател, Фейсбук

Виждам, че народът се е възпалил на тема гласуване по пощата.

Особено са се възпалили едни хора извън Парламента, които се надяват да влязат вътре с гласовете на много умните и красивите избиратели от Лондон и други хубави места, които, ако има пощенско гласуване и интернет гласуване щели да направят чудеса в българската либерална демокрация и пазарен фундаментализъм и да се пързаляме по мед и масло.

Проста работа ли е пощенското гласуване?

Пощенското гласуване не е проста работа.

По принцип се прави по заявка на избирателя, което дава възможност да се провери дали това лице изобщо е в избирателния списък да се извади от основния избирателен списък или да се индикира в него, че избирателят е поискал и получил такова гласуване.

Пликовете, които избирателят получава са три – един с адреса до ЦИК (или централизирана пощ. кутия). Той е напечатан на този външен плик за връщане на гласа). Един, на който избирателят попълва всичките си данни (адрес по изб списък, ЕГН и др., с който се идентифицира избирателя в списъка и евентуално се насочва гласът му към съответния избирателен район. И накрая един бял плик в който е гласът. Когато пликът с данните бъде прочетен и насочен в специална или обикновена изб. комисия (или няколко), избирателят се проверява в избиратения списък и ако бъде допуснат за гласуване, този плик с личните данни се отваря и се вади белият плик, който се пуска в урна без се отваря.

Цялата тая процедура трябва да приключи към момента на края на изборния ден преди за започне броенето в обикновените секции. Когато започне обикновеното броене, тогава се отварят и пощенските урни, вадят се белите пликове, броят се и после гласовете се вадят и започват за се броят. Не се допуска никаква доставка на пощенски бюлетини след приключване на изборния ден или определен час. Затова пощенското гласуване се изтегля достатъчно рано, за да пристигнат гласовете навреме.

Сега да поясня – това обяснение не е за САЩ. По принцип има различни варианти на пощенско гласуване. В някои страни се ползва само за гласуване на инвлиди с предварителна заявка и проверка от РИК и то заедно с партийни застъпници. В тези случаи е много ограничено като обхват. В други страни се ползва, за да гласуват хора, които са заети с изборите далеч от местата , в които трябва да гласуват и се налага местене на гласове между избирателните райони. Там на практика може да е като обикновеното гласуване в секция една – две седмици преди изборния ден и после гласовете се местят между районите по пощата.

Проблемът на пощенското гласуване е, че избирателят не е в контролирана среда, няма гарантирана тайна на гласа, може да има семейно и друг вид групово гласуване, гласуване под заплаха или срещу пари. В този смисъл избирателите от Лондон и Люлебургас, Чикаго и Чанаккале, Квебек и Къркларели може да са в коренно различна ситуация като упражняват политическите си права.