Основният въпрос, който мъчи изкушените в политиката и политолози и политикани след обявената от Радев кандидатура за втори мандат е „Това ли ще бъде кандидатурата на БСП“?

И още – има ли генералът и пресен политик одобрението и съгласието на Нинова?

Отговорът трябва да се търси в отсъстващото вице. Болната от коронавирус Илияна Йотова естествено не присъстваше на отчета на Радев и това най-малко повдига въпроса „Не трябваше ли Радев поне да  изчака да оздравее“? По-важното е друго. В едно интервю преди месец на въпрос дали ще се кандидатира за втори мандат Йотова отговори, че решението й минава през два разговора – с президента и с партията, която я излъчи – БСП, и че не забравя откъде е тръгнала.

Е, след като Радев обяви, че двойката влиза в битката за втори мандат повече от очевидно е, че Йотова вече е провела и двата разговора. От което пък следва, че Нинова е дала съгласието си, и че БСП ще подкрепи двойката за нови 5 години. Освен, ако не се е случило нещо на границата на абсурда – президентът да говори от името на вицето си без нейно съгласие.

Но пък еднолично решение на Нинова /добре, и на Бюрото/ също е много конфузно, след като самата тя обясни, че в БСП има правила, има процедура по номинации и т.н. и решение ще се вземе естествено след парламентарните избори.

Едно от двете не е вярно и отговорът може да го даде единствено Йотова, стига да поиска. Но така или иначе Радев с това ранно обявяване на кандидатурата си определено притиска БСП, която сякаш няма ход извън одобрението.

Прав е Юрий Асланов като твърди, че ако от „Позитано“ не подкрепят Радев нито той ще има някакъв шанс за победа, нито БСП ще намерят по-рейтингов кандидат.

Има и още една хипотеза. Болезненото желание на Радев да управлява и да има реална власт не е нито ново, нито изненада. В един момент той може да обяви подкрепата си за нов политически проект, но да остане президент – Конституцията не му го забранява. Така може да се сдобие и с партия, и с втори мандат. В публичното пространство вече се споменава името на забравената партия „Нова България“, която може да придобие и ново значение, и нови позиции.

Е, при успех на подобно начинание Радев спокойно може да подаде оставка от „Дондуков“ 2, което идеално устройва и Йотова и Нинова – първата става президент, а втората – верен другар на най-високия държавен пост.

Но каквито и хипотези да се разглеждат, не може да се избяга от основния факт, че на партийното поле в държавата Радев ще къса живо електорално месо от левицата. Самият той обяви, че е от лявото политическо семейство.

А това ни връща към началото – обявяването на кандидатурата му със санкцията на Нинова ли се случи, или не? Ако е първото – лидерката на БСП трябва да обяснява на собствения си Национален съвет, че не взема еднолични и авторитарни решения, в което вътрешната опозиция я обвинява.

Ако кандидатурата е без санкцията на ръководството на столетницата…тук трябва да си припомним едни думи на вицето Йотова към самия Радев от предизборната кампания: „И най-малкото движение срещу БСП няма да ви бъде простено“.

Аз мисля, че Йотова има какво да каже по въпроса.

Времената, обаче се менят и в един момент Радев се оказа по-авторитетния и влиятелен опозиционер от самата Нинова. И не се знае в какво и доколко си е повярвал. Както казваше за него покойният Ламбо: „Абе малко катил си пада“.