За партията на Борисов в момента е по-важно „с колко“, а не „с кого“

Предизборната кампания върви като автобус в столично задръстване. Къде защото партиите обедняха, къде, защото им омръзна да повтарят едно и също. А избирателят се е вторачил в смартфона си или мъчи дистанционното в опит да избяга от омръзналите до втръсване въпроси на водещите „С кого може и с кого не може“.

Като си спомня от дистанцията на времето за „Мисия 121“ и ме втриса. Основният тактически въпрос пред ГЕРБ сега не е „с  кого“, а „с колко“. Борисов постави задачата за изпълнение – минимум 80 депутати, а ако може „и кусур“. И мисля, че това е най-обективното по оста „възможно-необходимо“. Въпросът е именно дали е изпълнимо.

Не случайно започнах с кампанията. Старо правило е, че в последния месец (иначе си тече отдавна) тя започва така, че в последните десетина дни да достигне своята кулминация. Засега политиците обикалят градове, села и паланки, по пазари с шатри и диплянки.  Практиката сочи, се  всички се придържат към тази схема, а конкретно ГЕРБ пълни зали в областните центрове откъдето Борисов отправя своите  послания предимно през  социалните мрежи.

Водещата  политическа коалиция определено прави повече позитивна,  отколкото негативна кампания. Поне отстрани погледнато тактиката е да се разказва добрата приказка в стил „Ще направим и знаем как“. Още преди официалният старт на кампанията Борисов забрани на своите да атакуват политическите си противници. Или ако трябва да перифразирам Бирената партия, ако го правят да е „с умерени дози в рамките на закона.“ По места лидерът на ГЕРБ наистина започна да разказва въпросната добра приказка – за тунела на Околовръстното под „Цар Борис III“, за магистралата Русе – Търново, за напояването от Дунав, за Хемус и т.н. Проблемът е в чуваемостта. Защото почти изцяло тези клипове във Фейсбук се гледат най-вече от неговите фенове и симпатизанти и от върлите му противници предимно от либералния вектор.

Ако иска да изпълни „Мисия 80“ ГЕРБ трябва да отворят по-широко ветрилото и да търсят нови съмишленици сред колебаещите се и тези, чийто глас по една, или друга причина са загубили през годините. А те не ровят сами из мрежите да търсят изявите на Борисов, или да четат програмата на партията, трябва да бъдат провокирани да го направят. Точно  този смисъл  очаквам рязко засилване на позитивните им послания и присъствието им в медиите и задължително в дебатите.

Какво всъщност на практика означава „Мисия 80“? Да направим малко сметки. Във все още сегашния парламент ГЕРБ имат 69 депутати, трябват  им  още 11. Ако приемем, че избирателната  активност е 2 милиона души, едно депутатско кресло се равнявана 8300 души. Тоест за изпълнение на задачата им трябват най-малко още 91 000 гласа. Не е малко, обаче…

Социолозите твърдят, че между 20 и 25 на сто от заявилите, че ще гласуват решават за кого в  последните десет дни или седмица, а немалка част и в последните 48 часа преди вота. Тъкмо заради това кампаниите стигат своя пик именно  в този период. А тези 20-25% от 2 милиона електорат са между 400 и 500 000. Или ГЕРБ трябва да привлече най-малко всеки четвърти-пети от тях.

Задачата не е неизпълнима при толкова управленски опит и експертиза, със стабилни структури и кметове почти в цялата страна.

И не на последно място – това си е вътрешнопартийна задача и си зависи само от тях. Слава Богу от скафандрите е надничат Мая Манолова, Христо Иванов и Тошко Сценариста.