В последните 1-2 месеца се наблюдава стабилизиране по всички политически фронтове.

Протестът стигна своя пик и в момента се разхожда по едно доста ниско плато с тенденция към затихване.

ГЕРБ и БСП загубиха каквото имаха за губене и спряха, но отново като първа и втора политическа сила.

Слави Трифонов взе, каквото имаше да взема и стигна върха си, а както е известно от върха всички пътеки са само надолу.

Демократична България стигна резултата на Реформаторския блок и едва ли ще има сили за повече.

Очертава се парламент между орел, рак, щука и къртица.

Оттук насетне има два основни варианта – мнозинство, съставено най-малко от 3 партии с огромни компромиси от всички бъдещи коалиционни партньори, или невъзможност да се състави правителство и нови предсрочни избори вероятно през октомври.

Засега основните играчи твърдо избягват отговора на въпроса: „С кого след изборите“, с класическото оправдание, че резултатите не са известни, а истинската причина е, че едно предварително обявено намерение може да отблъсне техни симпатизанти

След изборите така или иначе ще трябва поне да се опитат някои „невъзможни“ коалиции с ясното съзнание, че си имат своята електорална цена.

Ето ви конкретен пример: преди дни по един телевизор членът на НС на БСП проф. Радослав Гайдарски категорично и напълно убедено заяви, че бъдеща коалиция с ДПС не може да има и дори това било решено на предишния партиен конгрес.

С ГЕРБ коалиция на този етап също е абсурдна. Кой остава? Слави Трифонов и Демократична България /ДБ/? ОК, но как би изглеждала подобна коалиция през очите на членовете и симпатизантите на градските либерали, или както сами се определят „демократичната общност“?

Това е само един пример, той може да бъде разгледан със същия успех и през погледа на всяка от останалите партии.

Ето защо такива определено безпринципни коалиции ще бъдат неустойчиви, несигурни, дълбоко компромисни и, ако случайно се съставят, най-вероятно ще доведат до предсрочни избори след година-две управление на инат.

Въпреки лошия спомен от 2014 година, в името на властта и БСП, и ДПС могат да намерят формула за съвместно управление, заедно със Слави Трифонов, но това едва ли е мечтаната от протеста формула за генерална промяна, а по-скоро вариант „Стани, да седна“, след който отново ще се заговори за статукво и стари муцуни.

При ГЕРБ нещата изглеждат сякаш по-ясни, но не и по-безпроблемни. Ако спечели изборите, партията на Борисов ще трябва да търси коалиция с ДБ, Патриотите /ако влязат/, но как Христо Иванов Атанас Атанасов и Зелените ще преглътнат съвместно управление с наричаните от тях „мутри“ и „мафия“? И как ще го приеме електоратът им? Изглежда мисия невъзможна.

Допустима, но едва ли осъществима е и опцията „експертен кабинет“, ако съставянето на мнозинство се окаже невъзможно. При него възниква въпросът „Кой носи отговорността“ и трудно може да се говори за каквито и да е реформи, особено в съдебната система.

Има и една екзотична опция – в невъзможността си новоизбраният парламент да излъчи правителство, да постигне съгласие за промени в Конституцията и да свика Велико народно събрание, вместо предсрочни избори. Но това също е трудно осъществимо поради шарения характер на бъдещия парламент.

Ако пък и това не се осъществи – служебен кабинет и избори през октомври-ноември следващата година.

Така или иначе, и сред политолози, социолози и политически коментатори, а както изглежда и сред партиите, настроението е за редовни избори.

В този случай въпросът не е дали кабинетът Борисов 3 ще управлява до края на март, а колко време след това.