Прозрачността, драги ми Кириле, се състои не в публично провежданите срещи, а в публично изпълняваните обещания

Как и защо така в социалните медии все по-настойчиво се задава въпроса за оная афиширана почти до истерия прозрачност при вземане на решения от новата демократична вълна в политиката?

Повод за недоволството, а и за ехидните реплики на опонентите са ония магически 8:8:8, с които участниците в бъдещите избори за кмет на София са си делнали районните кметства.

Тези въпроси са дваж по-важни, защото дори сред най-верните фенове на ПП/ДБ се задава въпроса доколко прозрачно и с каква процедура беше издигнат кандидат-кметът с ДС потекло Васил Терзиев.

Тези недоволства пък имат едни сериозни корени из кулоарите на парламента, когато се разбра как по късни доби и в разни лаборатории и по апартаменти се уговарят депутати да преминат на другата страна и да спасят правителството. А ако ги „вържем“ тематично и смислово с последните дни от живота на този парламент трябва да се запитаме как така тихомълком Димитър Радев остана единственият кандидат на некоалицията за шеф на БНБ…

Пиша това последното не защото е лошо. Винаги съм твърдял, че всеки преговори, включително и политическите, имат нужда понякога от тишина и спокойствие. Но го пиша по две други причини. Първата е ентусиазираните новобранци от ПП, за да престанат популистки да повтарят като папагали за великата и вездесъща прозрачност, защото отлично разбират, че не може без дискретност, и втората –  че тези договорки на 4 очи и между 4 стени тепърва ще предстоят и това е напълно разбираемо.

Само преди ден-два стана ясно онова, което някои от нас знаехме от известно време 0 а то е, че е догоорено гуверньор на БНБ да остане Димитър Радев, между другото и мой фаворит, вкл. и за премиер. Публично ли стана? Пред очите на обществото ли, както искаше Кирил Петков/Асен Василев? Не, разбира се.

Но това ще означава, че договорките /съзнателно не ги наричам „сделки“/ са в пълен ход. Ако има „А“, срещу нея трябва да има и „Б“. Тоест – вече е договорена още една позиция от занемарените регулатори. Примерно – шеф на КЗК и примерно Лорер /спекулирам, разбира се/.

Дори ми е трудно да изброя колко дълъг е списъкът за договорки – КЗК, ВСС, Инспектораатът, КС, и какво ли още не все важни позиции.

Ще има “за  нас това“, за вас онова“, „за ДПС – трето“. Защото нали нямате съмнения, че и Доган е в играта и винаги е бил.

Но това изобщо не е критика, така се прави от десетилетия и нищо по-добро не е измислено, подобно на принципите на демокрацията и парламентаризма. Неведнъж съм давал този пример – гледайте култовия сериал „Западното крило“ – учебник по демокрация и изкуството на преговорите. Всичко е сделка и какво ще ти дам, ако ме подкрепиш…

Реакцията ми е срещу свръхпопулизма, комсомолската реторика и пионерският плам, с който револююцията на харвардките се опита да превземе политическия ни живот.

Затова всички вие, които са ви спечелили с клетви за прозрачност и демокрация, поискайте си да ви върнат билетите. Или просто внимавайте а кого гласувате. Защото като тегля чертата сега излиза, че за 3 години от вдигнатия юмрук досега спечелихме само 1000 дни безвремие. Нито остъргаха Борисов и ГЕРБ, нито разследваха ДПС и Пеевски, нито ни вкараха в Еврозоната. Обратното – спечелиха ни за втори път един невнятен президент, сведоха авторитета на държавата до нивото на турска тоалетна, а Борисов отново е незаобиколим фактор.

Аз помня добре пропагандата на социализма, защото участвах в нея като журналист. Там имаше една култова опорка за „грешките на растежа“ за развития социализъм. Никога след повече от 30 години преход не съм си представял, че ще оценявам като грешки на растежа поведението на едни самонадеяни и самодостатъчни хвалипръцковци. Изключвам ДБ от определението.