Евгени Петров

Ако резултатите от социологическите изследвания са моментна снимка на електоралните нагласи, приемете и тези редове за разсъждения с днешна дата.

Та, ако изборите бяха днес, ГЕРБ ги печелят с категоричен резултат. И така е от близо месец. Горе-долу оттогава са и ясно обявените намерения, че ако са първа сила, ще преустановят политекспериментите, ще вземат първия мандат и ще предложат правителство. А на въпроса, зареден с най-много интрига “кой кандидат-премиер ще получи мандата“ отговорът, отначало внимателен, леко уклончив и завоалиран, с всеки изминал ден ставаше все по-ясен и категоричен – Борисов. Намерение, което изправя на нокти алианса от протестите „“Всички срещу ГЕРБ“.

Ако помислим обективно, няма нито една причина ГЕРБ да не издигнат лидера си. Нито една. Всичко е по канон и това е практиката в цяла парламентарна Европа. Ние вече веднъж се опитахме да „рационализираме“ механизма на парламентарната демокрация с нелепия ход втората политическа сила да поеме цялото управление на държавата и резултатът е ясен.

Изобщо темата за политическия път на Борисов и ГЕРБ си е за докторска дисертация. От победата им през годините с основния политически опонент – левицата в лицето на БСП до последните 4 години на най-дългата политическа криза у нас и резултатите от нея. Но преди избори са важни детайлите. А въпросът за бъдещия кандидат-премиер е след най-интригуващите.

Принос за това има конюнктурно променливото отношение на силите на промяната към самия Борисов. От ареста му, през коалицията, срамежливо наречена „сглобка“ до тиквата по билбордовете. И категоричното мнение на лидерите на „добрите сили“, че е абсурд да подкрепят такава кандидатура за премиер. И защо? Та нали тъкмо вие наложихте нелепата опорка, че и зад ланския сняг наднича Борисов? Той надничаше и зад проф. Габровски, зад Габриел, зад министър Калин Стоянов… Ами когото и да издигнат ГЕРБ за кандидат-премиер зад него ще наднича Борисов. Какъв ви е проблемът човекът да си застане отпред, начело на управлението, както си е по традиция и по закон? Или предпочитате да ви управлява отзад, зад завесата? И на по-малко бял кон ли ще се върне, ако премиер стане Томислав Дончев, Делян Добрев, Димитър Николов, или Теменужка Петкова? Всъщност обяснение има – въпросът е поне формално премиер да не е Борисов. Тоест – не е важно каква е реалността, а как изглежда на фасадата. Ето ви прекрасен пример за фасадна демокрация.

А доколко е реално Борисов отново да оглави свое четвърто правителство ще зависи от бъдещите му коалиционни партньори.

Има няколко хипотези за развитие на политическия живот след изборите.

Първата е управление на ГЕРБ-ДПС, теза, упорито прокарвана от говорителите на ПП-ДБ и техните лидери. На теория възможно, на практика – малко вероятно. Освен всичко изброено по коментари и анализи да напомня, че Борисов не обича крехките мнозинства – тези с по 121-124 гласа. Той отлично знае, че за трудните реформи, които не носят, а отнемат електорален имидж е необходима по-широка парламентарна подкрепа и ангажираност на повече партии.

Вариантът коалиция с ПП-ДБ също е малко вероятна. Едно, защото силите на промяната правят и невъзможното да си намалят резултата и затова парламентарно мнозинство с ГЕРБ става все по-несигурно в чисто аритметичен план. И друго, защото дори в тази конфигурация ролята на ДПС ще бъде незаобиколима. В този смисъл въпросът дали партията на Доган ще бъде официално в управлението, или не много прилича на въпроса Борисов отпред ли ще управлява, или отзад.

Третият обсъждан публично вариант е да бъде съставена тройна коалиция между ГЕРБ, ДПС и ИТН. Опасно, но след като я докарахме дотук, лесно няма. И това е може би спасителният вариант за ПП-ДБ – да минат в опозиция. Така ще избягнат унижението да бъдат командвани от Борисов и Пеевски, ще избегнат абсурда, при който ще трябва да се бориш с мафията и модела Борисов под ръководството на самия Борисов и най-важното – с агресивното си опозиционно поведение ще дадат време на електората им да забрави за компромисите, които направиха година по-рано.

Изводът е, че при два от посочените три варианта няма проблем Борисов отново да оглави коалиционно правителство.

Ако това наистина се случи, би трябвало да бъде много сериозен повод за либералните сили най-после да осмислят причините за провала си. А това означава да осъзнаят и припознаят искрено и дълбоко собствените си идеологически и ценностни грешки. От дните, в които предпочетоха посочения от Русия като по учебник русофил Радев пред по-голямото зло (според тях) Борисов, през подкрепата за сврхпопулистката лява Мая Манолова и стигнете до уродливата коалиция с БСП, при която охотно позволиха на Нинова да им извива ръцете и да им стъпи на врата. И след тези недопустими компромиси се прегърнаха с най-големия си враг, изведнъж открили, че имат еднакви евроатлантически ценности с една от основните цели – да прекратят управленския диктат на същия този Радев, когото толкова сърцато подкрепяха… Те категорично трябва да се откъснат от пожелателно-заклинателния декларативен тон, че са добрите сили с още по-добрите намерения които се борят за една просперираща, модерна европейска България и единственото, което стои на пътя им са злите ретроградни сили и други обективни причини като сушата, кишата, Гришата, мафията, статуквото, купения вот, продажните регулатори, скапаната съдебна система и някакъв сержант от НСО, който карал като бесен, за да злепостави нищо неподозиращия Киро на задната седалка.

И не на последно място – силно препоръчителна е една конска доза смирение и диалогичност. Защото изведнъж се оказа, че освен срещу ГЕРБ, всички са срещу ПП-ДБ. И очевидно има защо. Казано по-простичко, да се обича родината не е достатъчно. Трябва и да се работи.

В заключение – както уточних в началото –това са конкретни разсъждения по данни към днешния ден. До изборите може да стане и по-лошо.