Проф. Улф Брунбауер даде интервю за предаването „Събота 150“.

Споменахте членството в ЕС. Може би трябва да кажем, че Брюксел винаги е настоявал да не се вкарват двустранни спорове в Съюза. Не смятате ли, че България се опитва да реши споровете преди приемането на Република Северна Македония в ЕС?

България се опитва да измисли спор. По същество няма нищо, което може да се определи като спорно между двете страни. В случая става дума за различно възприемане и интерпретиране на историята. Но това така или иначе не е работа на правителствата, а на историците. От българския меморандум лъха духът на комунистическата историография от годините, когато се е смятало, че държавата, правителството, може да казва как да се пише историята. Както в България, така и в Република Северна Македония, и навсякъде другаде по света историците трябва да са свободни да пишат историята така, както смятат че е правилно. А иначе, ЕС наистина не иска да се внасят двустранни конфликти, не на последно място заради лош опит. Нека спомена конфликта между Словения и Хърватия за морската граница. Или още по-големия и все още неразрешен конфликт на разделения Кипър.

Казвате, не правителствата решават как да се пише историята. Затова беше създадена двустранна комисия от историци, която тази седмица заседава за първи път от близо година. Добра ли беше идеята за създаване на такава комисия, което е част от Договора за добросъседство?

Не, това беше лоша идея. Защото наистина няма проблем, който да решава тази комисия. Такива комисии е имало и другаде, когато е трябвало да се разреши въпрос от ранга на геноцид или етническо прочистване. В случая с България и с Република Северна Македония няма нищо такова. Тук става дума наистина само за вманиачаването на българските патриоти, които твърдят, че македонците са българи. Човек може да твърди това, но това мнение не може да е предмет на работата на комисия от историци.

Тази историческа комисия политизира историографията. В меморандума пише, че историята е обща. А това противоречи на съвременното научно разбиране за историята. По-скоро може да се говори за споделена история. Но дори и това не е толкова важно. Когато в един правителствен документ се формулират такива опорни точки, това политизира комисията. Членовете на комисията – историците, учените, не могат да се дистанцират от такъв текст. Те се чувстват като представители на определена национална позиция. А това не е предпоставка за добра съвместна работа по несъществуващ проблем.

Несъществуващ проблем, но както у нас, така и в Република Северна Македония не биха се съгласили с Вас. Така че, не е ли дошло времето да се изяснят неяснотите и да се сложи край на този спор?

Но какъв е проблемът?! В България има много хора, в това число и учени, които са на мнение, че живеещите в днешна Република Северна Македония православни, говорещи славянски език хора всъщност са българи. Чисто научно погледнато можем и да не се съгласим с това твърдение. В Република Северна Македония също са на друго мнение. И в това няма нищо лошо. Просто има две мнения по въпроса, може би и двете мнения не отговарят на истината, може би и двете стъпват на идеология. Но според мен няма нужда от двустранна комисия, която да обсъжда тези мнения. И със сигурност нищо няма да произлезе от тази комисия, докато политиците се опитват да инструментализират работата ѝ.

Вие сте историк, изследвате историята на Балканите, а тя все още силно влияе на политиката, защото вероятно не е минало достатъчно време от последните войни между съседите на Балканите.

Ако сравняваме с други части на Европа, не бих казал – последната война между Германия и Франция също не е много отдавна. Освен това този конфликт беше много по-жесток, отколкото който и да е спор между България и Македония. Наистина мисля, че в случая се прави от мухата слон.

Как може да се реши този спор?

Най-добре би било, ако София и Скопие оставят добрите историци, каквито има и в двете страни, да си вършат работата. Правителствата не бива да се занимават с история. Не е работа на държавата да казва как да се чете собствената история, още по-малко да иска това от чужда държава. А ако политиците вложат енергията си в общи проекти, като например изграждането на железопътна линия между Скопие и София, ще бъдат много по-полезни на хората, отколкото с този абсурден исторически спор.

Външнополитически за България няма да е особено разумно да форсира тази тема. И мисля, че българското правителство осъзнава, че този път няма да го отведе доникъде. На карта е заложено реномето на България в ЕС.